Хари Потър и даровете на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и даровете на смъртта». Краткое содержание книги:
— ХЪРМАЯНИ, ХЪРМАЯНИ!
— Как сте проникнали в трезора ми? — чуваха те крясъците на Белатрикс. — Кой ви помогна, онзи мръсен малък таласъм в подземието ли?
— Тази вечер го срещнахме за пръв път! — изхлипа Хърмаяни. — Изобщо не сме влизали в трезора ви… това тук не е истинският меч! Копие е, само копие!
— Копие ли? — разписка се Белатрикс. — А, много правдоподобно, няма що!
— Можем лесно да разберем — чу се и гласът на Луциус. — Драко, доведи таласъма, той ще ни каже дали мечът е истински.
Хари се стрелна през подземието и отиде при мястото на пода, където Грипкук се беше свил на кравай.
— Грипкук — пошушна той в острото ухо на таласъма, — кажи им, че мечът е фалшив, те не бива да узнават, че е истинският, много те моля, Грипкук…
Чу как някой тътрузи крака надолу по стълбището за подземието и след миг иззад вратата екна разтрепераният глас на Драко.
— Отдръпнете се. Стройте се при стената отзад. Не се опитвайте да правите нищо, в противен случай ще ви избия.
Те се подчиниха и когато ключалката се завъртя, Рон щракна със загасителя и светлините се пъхнаха обратно в джоба му, възстановявайки мрака в подземието. Вратата се отвори широко и Малфой влезе с насочена пред себе си магическа пръчка, блед и решителен. Сграбчи за ръката малкия таласъм Грипкук и като го теглеше след себе си, тръгна да се връща горе. Вратата се затръшна и в същия миг вътре в подземието се чу силно пук.
Рон щракна загасителя. Клъбцата светлина отново излязоха от джоба му и политнаха във въздуха, разкривайки домашното духче Доби, което току-що се беше магипортирало при тях.
— ДОБИ!…
Хари удари с все сила Рон по ръката, за да го накара да млъкне, а той се ужаси от грешката си. Горе се чуха стъпки, прекосяващи стаята: Драко водеше Грипкук при Белатрикс.
Огромните очи колкото топки за тенис на Доби бяха широко разтворени: той трепереше от върха на ушите чак до петите си. Отново беше в дома на някогашните си господари и личеше, че е вцепенен.
— Хари Потър — изписка Доби с гласец, който трепереше едва доловимо. — Доби дошъл да те спаси.
— Но как…
Думите на Хари бяха заглушени от ужасен писък: отново изтезаваха Хърмаяни. Затова той премина направо към най-важното.
— Можеш ли да се магипортираш обратно? — попита той, а Доби кимна и ушите му климнаха.
— А можеш ли да взимаш със себе си и човеци?
Домашното духче кимна и този път.
— Добре тогава. Доби, искам да хванеш здраво Луна, Дийн и господин Оливандър и да ги заведеш… да ги заведеш…
— При Бил и Фльор — помогна му Рон. — В „Черупката“ в покрайнините на Тинуърт!
Доби кимна за трети път.
— И после се върни — добави Хари. — Можеш ли да го направиш, Доби?
— Разбира се, Хари Потър! — прошепна малкото духче.
То забърза към господин Оливандър, който изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да припадне. Доби го хвана с едната ръка, сетне протегна другата към Луна и Дийн, но и двамата не се помръднаха.
— Искаме да ти помогнем, Хари! — прошепна Луна.
— Не можем да ви оставим тук — добави Дийн.
— Вървете и двамата! Ще имаме нужда от вас у Бил и Фльор.
Докато Хари говореше, парещата болка в белега му стана по-силна от всякога и в продължение на няколко секунди той виждаше долу не майстора на магически пръчки, а друг мъж, точно толкова стар и слаб, който обаче се смееше презрително.
— Ами убий ме, Волдемор, ще приветствам смъртта! Но моята смърт няма да ти донесе онова, което търсиш… има толкова много неща, които не разбираш…
Той усети яростта на Волдемор, но когато Хърмаяни изпищя отново, затвори съзнанието си и се върна в подземието, при ужаса на собственото си настояще.
— Вървете! — примоли се Хари на Луна и Дийн. — Вървете! След малко идваме и ние! Хайде, вървете!
Те се хванаха за протегнатите пръсти на домашното духче. Чу се второ силно пук! и Доби, Луна, Дийн и Оливандър изчезнаха.
— Какво беше това? — изкрещя над главите им Луциус Малфой. — Чухте ли? Какъв беше този шум в подземието?
Хари и Рон се спогледаха.
— Драко… не, я повикай Опаш! Кажи му да иде и да провери.
Чуха се стъпки, които прекосиха стаята горе, после се спусна тишина. Хари знаеше, че хората във всекидневната се ослушват за още шумове от подземието.
— Ще се наложи да се опитаме да го усмирим — прошепна той на Рон. Нямаха избор: бяха загубени в мига, когато някой влезеше в помещението и видеше, че трима от пленниците ги няма. — Остави светлината — допълни Хари.
Точно тогава чуха как някой слиза по стълбището пред вратата и долепиха гърбове до стената от двете страни.