Хари Потър и даровете на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и даровете на смъртта». Краткое содержание книги:
Тя престана да се дърпа и впери тъмните си очи в нещо, което Хари не виждаше. Въодушевен от капитулацията й, Луциус рязко пусна ръката й и вдигна ръкава си…
— СПРИ! — изписка Белатрикс. — Не го докосвай, ако Черния лорд дойде сега, ще загинем всички!
Луциус застина, както държеше показалец над своя знак. Белатрикс излезе от стесненото полезрение на Хари.
— Какво е това там? — чу я той да пита.
— Меч — изсумтя един от похитителите, който също не се виждаше.
— Дай ми го.
— Не е ваш, драга ми госпожо, мой си е, аз го намерих!
Чу се удар, блесна червена светлина: Хари разбра, че на похитителя е направено зашеметяващо заклинание. Спътниците му нададоха гневни крясъци, Скабиор вероятно извади магическа пръчка.
— Какви ги вършиш, жено?
— Вцепени се! — изпищя тя. — Вцепени се!
Макар че бяха четирима срещу един, те не можеха да се мерят по сила с нея: както Хари знаеше, Белатрикс беше вещица с невероятни магьоснически умения и без капка съвест. Всички се свлякоха направо там, където стояха — всички без Грейбек, който беше накаран да коленичи и да протегне напред ръце. Хари видя с периферното си зрение как Белатрикс се навежда над върколака — беше стиснала здраво в ръката си меча на Грифиндор и беше пребледняла като платно.
— Откъде взехте този меч? — прошепна тя на Грейбек и изтегли магическата пръчка от ръката му, която не оказа съпротива.
— Как смееш? — изръмжа той и устата му беше единственото, което можеше да се помръдне, докато върколакът беше принуден да гледа Белатрикс. Той оголи остри зъби. — Пусни ме, жено!
— Къде намерихте меча? — повтори тя и го размаха пред лицето му. — Снейп го прати в моя трезор в „Гринготс“!
— Беше в тяхната палатка — изграчи Грейбек. — Пусни ме, казах!
Белатрикс размаха магическата пръчка и върколакът скочи на крака, но явно го достраша да се доближи. Задебна иззад едно кресло, вкопчил мръсни извити нокти в облегалката му.
— Драко, махни оттук тия боклуци! — нареди Белатрикс и посочи мъжете в безсъзнание. — Ако не ти стиска да ги довършиш, остави ги на двора, ще се заема с тях по-късно.
— Как смееш да говориш така на Драко! — избухна Нарциса, но сестра й се разпищя:
— Млък! Положението, Сиси, е по-тежко, отколкото изобщо можеш да си представиш! Имаме огромен проблем.
Тя стоеше леко задъхана и гледаше меча, особено внимателно се взираше в ръкохватката. После се извърна към смълчаните пленници.
— Ако това наистина е Потър, от главата му не бива да падне и косъм — промърмори Белатрикс по-скоро на себе си, отколкото на другите. — Черния лорд държи да го довърши собственоръчно… но ако разбере… трябва… трябва да проверя… — Белатрикс отново се извърна към сестра си: — Докато измисля какво да правя, пленниците да се отведат в подземието!
— Това тук е моята къща, Бела, стига си се разпореждала…
— Направи каквото ти казах. Нямаш представа в каква опасност сме! — изпищя Белатрикс: изглеждаше уплашена, обезумяла, а магическата й пръчка изстреля тънка струйка огън, който прогори дупка в килима.
Нарциса се поколеба за миг, после се обърна към върколака.
— Грейбек, отведи пленниците долу в подземието.
— Чакай — спря го рязко Белатрикс. — Всички без… без мътнородата.
Грейбек изсумтя доволно.
— Не! — извика Рон. — Вземете мен, мен оставете!
Белатрикс го зашлеви през лицето и ударът отекна в стаята.
— Ако тя умре по време на разпита, ти си следващият — каза жената. — За мен родоотстъпниците не са по̀ стока от мътнородите. Отведи ги долу, Грейбек, постарай се да ги затвориш добре, но не им прави нищо… засега.
Тя му метна обратно магическата пръчка, после извади изпод мантията сребърна кама. Разряза въжето, с което Хърмаяни беше завързана към останалите пленници, и я затегли за косата към средата на стаята, а Грейбек подкара другите към втора врата, сетне по тъмен коридор, като държеше пред себе си магическата пръчка, излъчваща невидима неустоима сила.
— Как мислите, дали ще ми даде парче от момичето, щом приключи с него? — изграчи върколакът, докато ги тикаше по коридора. — Според мен ще ми даде да си хапна малко, какво ще кажеш, Рижавелко?
Хари усети, че Рон трепери. Минаха по стръмно стълбище, все така завързани гърбом един за друг, и имаше опасност всеки момент да се подхлъзнат и да си строшат вратовете. В долния край стигнаха до тежка врата. Грейбек я отключи, като почука по нея с магическата пръчка, после ги натика във влажно мрачно помещение и ги остави в пълен мрак. Кънтежът от затръшнатата врата на подземието още не беше заглъхнал, когато точно над тях се чу ужасяващ протяжен писък.