Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Гейдж беше изпаднал в несвяст в прегръдките на жена си и за неин ужас не идваше на себе си. Двамата дърводелци го пренесоха в спалнята на къщата, където помогнаха на Шимейн да свали ботушите му и ризата, напоена с кръв от раната на главата му. Сетне Шимейн почисти раната и изтича горе, за да види с какво може да помогне на Уилям. С насълзени очи тя разряза нощницата на свекъра си и го съблече. Въпреки ужасяващата болка, той се помъчи да й помогне.
— Почивайте си, ако можете, милорд — каза подсмърчайки Шимейн и изтри с ръкав сълзите, които замъгляваха очите й.
— Как е Гейдж? — попита Уилям, стиснал зъби от болка.
— Не знам — отвърна задавено тя. — В безсъзнание е.
— Той трябва да оживее!
Шимейн имаше чувството, че всеки миг ще избухне в ридания, но бързо си пое дъх. Не биваше да се пречупва точно сега.
— И двамата трябва да оживеете!
Няколко минути по-късно Ерих Вернер пристигна на работа и веднага беше изпратен с Преди да доведе доктор Ферис. Ерих бе по-добър ездач от останалите работници, затова разчитаха на него да доведе лекаря колкото е възможно по-скоро. И наистина, само след около час Ферис се появи, яхнал собствения си кон, и беше качен право на тавана, за да прегледа Уилям, който лежеше на една страна в пълно съзнание. Лекарят помоли Гилиън незабавно да донесе от кухнята някакъв силен алкохол, защото това щяло не само да облекчи страданията на негова светлост, но и да му помогне да издържи на болката при изваждането на копието. След малко Гилиън се върна с бутилката уиски, която баща му държеше на борда на кораба заради навика си да удря по чашка преди да си тръгне от работа.
— Наблюдавай негова светлост, докато аз прегледам сина му долу — нареди Колби Ферис на младежа. — Гледай да изпие колкото може повече… дори ако трябва и ти пийни с него за компания. Само се погрижи да остане достатъчно за промивка на раната.
Гилиън погледна съчувствено високия възрастен англичанин, който лежеше с лице към стената. Вероятно изпитваше нечовешка болка, а какво ли щеше да изпита, ако трябваше и да се изправи с това стърчащо от гърба му копие?
— Но как негова светлост ще пие и ще преглъ…?
Уилям го погледна с измъчена гримаса и кимна да му подадат бутилката. После се надигна на лакът с помощта на Колби и Гилиън, които побързаха да го подпрат с няколко възглавници. Доволен, че пациентът му не се противи, лекарят слезе долу, оставяйки ирландския младеж с необичайната задача да накара един английски лорд да се напие до забрава.
Раната на главата на Гейдж бе престанала да кърви, но беше много дълбока и откриваше част от черепа му. В момента Колби не можеше да прецени със сигурност състоянието на пациента си.
— Съпругът ви може да се отърве жив и здрав — каза той на Шимейн. — Но може и да не се оправи. Засега сложете на раната студен компрес и не го изпускайте от очи. Щом свърша с баща му, ще дойда да зашия скалпа му. Господин Торнтън явно е получил мозъчно сътресение и е възможно известно време да му се случва често да изпада в безсъзнание. Всичко зависи от това колко е голямо напрежението под черепа му.
Шимейн усети, че краката й се подкосяват и че по тялото й плъзва студ. Но тя стисна зъби, решена на всяка цена да се пребори с ужасяващия страх. Съпругът й се нуждаеше от нея! Не можеше да си позволи да припадне!
Суетнята в къщата беше успяла да събуди Андрю и Шимейн отиде да го облече и нахрани, преди самата тя да се измие и да се преоблече. После двамата с момчето пренесоха люлеещия се стол от неговата спалня в спалнята на родителите му и го поставиха до леглото, където лежеше Гейдж. Прегърнала Андрю, Шимейн започна бавно да се люлее в стола, да пее тихичко на детето и да се моли заедно с него всичко да се оправи и мъжът, когото и двамата обичаха толкова силно, да оздравее. Скоро Андрю се измъкна от скута й, качи се на леглото и се сгуши до баща си. Шимейн го последва и като обгърна с ръка момчето, положи длан върху гърдите на своя съпруг, за да подири утеха и спокойствие в силния, равномерен ритъм на сърцето му.
Колби Ферис се върна на тавана, за да провери как Гилиън се справя с Уилям, но завари негова светлост все още в съзнание, при това напълно трезвен. Гилиън обаче явно не носеше много на пиене, защото вече бе почнал да плете език. Като реши, че младежът се нуждае от глътка свеж въздух, а той самият — от двама силни мъже, които да държат негова светлост, Колби изпрати корабния дърводелец да повика Рамзи Тейт и Слай Тъкър, които помагаха на Фланъри да натовари труповете в каруцата, за да ги откарат в Нюпорт Нюз.