Портата на Птолемей
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Портата на Птолемей». Краткое содержание книги:
— Аз ли съм предател? — Като начало, просто си приказвах с него, изчаквайки докато ни се възстановеше силата от падането, но сега бях прекалено настървен, за да мисля. Гласът ми се издигна до стария чудовищен рев, който кънтеше из горите и караше племената да се свиват в колибите си. — Ти си този, който завинаги обърна гръб на Другото място! Ти си нещо повече от предател — да напуснеш дома си, да подтикнеш другарите си духове да го изоставят завинаги като узурпират тези торби с кокали? И за какво? Какво получаваш от тази мрачна пустош?
— Отмъщение — прошепна Факарл. — Тук отмъщението е наш водач. То ни поддържа в този свят. То ни дава цел.
— „Цел“ е човешко понятие — казах тихо. — Преди никога не ни е трябвало. Това твое тяло вече не е просто маскировка, нали? Не е просто бариера против болката. Ти се превръщаш в това.
Огънят зад очите пламна възмутено, после бавно отслабна, притъпи се.
— Може би е така, Бартимеус, може би е така… — Гласът беше мек и замислен; ръцете потупваха предната част на намачкания костюм. — Между нас казано, ще ти призная, че в това тяло изпитвам известно неудобство, което не бях очаквал. Не е като старата остра болка, която толкова дълго сме понасяли. По-скоро е някакъв слаб сърбеж, който ме дразни, една празнина, която не може да се запълни независимо от броя на убийствата. Поне засега. — Той се ухили мрачно. — Възнамерявам да продължавам да опитвам.
— Празнината — казах — е онова, което си загубил. Връзката с Другото място.
Факарл ме изгледа. За секунда не проговори.
— Ако това е вярно — рече тежко — тогава и ти си я изгубил. Ти си точно толкова узурпатор, колкото и аз, Бартимеус, затворен в този твой млад магьосник. Защо го направи, ако се отвращаваш от идеята, както твърдиш?
— Защото аз имам изход — казах. — Аз не съм си изгорил мостовете.
Светещите очи се стесниха объркано.
— Как така?
— Магьосникът ме призова. Магьосникът може да ме освободи.
— Но мозъкът му…
— Е непокътнат. Споделям го с него. Което, признавам, е трудно. Няма много за гледане.
Сега Натаниел проговори:
— Вярно е. Ние работим заедно.
Ако Факарл бе изненадан, когато проговорих за пръв път, то сега бе направо сащисан. Тази възможност просто не му беше хрумвала.
— Човекът си запазва интелекта? — промърмори той. — Кой тогава е господарят? Кой от вас управлява?
— Никой — отвърнах.
Натаниел се съгласи.
— Това е балансирано равенство.
Факарл поклати глава, почти с възхищение.
— Забележително — рече. — Като извратеност е направо уникално. Или почти: онзи глезльо от Александрия, за когото по едно време постоянно говореше, Бартимеус, той щеше да го одобри, нали? — Устните му леко се свиха. — Кажи ми, не се ли чувстваш омърсен от такава интимна връзка?
— Не особено — казах. — Не е по-интимна от твоята и не е така постоянна. Аз ще се прибера вкъщи.
— О, Боже. Какво те кара да мислиш така? — Факарл раздвижи ръка, но аз го очаквах. Дългият ни разговор ни беше дал възможност да се възстановим от падането; енергията ни отново бе разпалена. Пръстите на Натаниел вече бяха насочени към него. Зелено-сивият Спазъм удари Щита на Факарл фронтално. Въпреки че не беше ранен, той се завъртя и Детонацията му съвсем безопасно уцели земята. Междувременно аз упражних крайниците ни. Пръскайки пясък, ние се изстреляхме от земята, извисихме се над пътеката и се приземихме точно до Жезъла. Натаниел го грабна. Завъртяхме се, бързи като нападаща кобра.
Факарл стоеше на пътеката, не много далече, с наполовина вдигната ръка. Светлината от Стъкления дворец падаше върху него и се сливаше със сянката. Ние бяхме много бързи, но той беше още по-бърз. Понякога се чудя дали можеше да ни уцели в гърба, още докато се навеждахме за Жезъла, преди да го вземем в ръце. Но може би Спазъмът ни го бе разтърсил и разконцентрирал. Трудно е да се каже. Гледахме се в продължение на секунда.
— Откритието ти е забележително — каза Факарл. — Но ми идва прекалено късно.
Направи някакво движение с тялото си от плът; не помня точно какво. Аз не сторих нищо, но осъзнах незабавната заповед на момчето. Проблесна чиста, бяла светлина, после избледня, изчезна и заличи Факарл от Земята.
Стояхме сами на пътеката под двореца.