Портата на Птолемей

— Тъкмо щяхме да се справим с него — довърши Натаниел.

— … имаме сериозни проблеми — рече джинът.

Кити мигна.

— Извинете, кое…?

Натаниел отмести Жезъла; около ръката му пулсираха и пукаха тънки енергийни ленти. Почувства вълна от радостно нетърпение — щеше да унищожи Нуда, да спаси обикновените и да се върне при Кити. Всичко останало можеше да почака.

Но джинът му прекъсваше мислите, говорейки настойчиво на Кити.

— Силата на Нуда постоянно се увеличава. Той не реагира като другите. Може да не е толкова податлив на Жезъла колкото си мислехме.

Натаниел го прекъсна ядосано.

— Какво искаш да кажеш? Всичко ще е наред.

— Не това каза Факарл.

— О, и ти му повярва.

— Факарл нямаше навика да лъже. Не беше в негов стил.

— Не, стилът му беше да се опитва да ни убие — прекъсна го Натаниел. Бе забелязал кръг от мълчаливи слушатели, които го гледаха как сякаш спори със самия себе си. Сред няколкото познати магьосници бе и личната му асистентка.

Прочисти си гърлото.

— Здрасти, Пайпър.

— Здравейте, сър.

Кити вдигна ръка.

— Там, вътре, има много затворници, а ние нямаме време. Имаме ли някаква друга алтернатива, освен Жезъла.

— Не. Освен, ако в тази тълпа не са всичките магьосници от тринайсето ниво.

— Добре. Тогава трябва да се пробваме с него, за добро или лошо. Натаниел — каза Кити, — ще трябва да направиш каквото можеш. Ако ти се справиш с демоните, ние ще евакуираме обикновените. Къде са те?

— Наблизо. В центъра на двореца. — В миналото присъствието й го объркваше; сега го изпълваше една нова цел и вяра в себе си. Говореше бързо, с предишния си авторитет. — Пайпър, като влезеш вътре, ще видиш пътека, завиваща надясно между палмите. Тя води до въртележката в откритата част. Точно там са демоните и пленниците. Ако изчакаш на тази пътека, под прикритие, аз ще нападна демоните от противоположната страна. Когато демоните ме последват, опитай се да изведеш затворниците навън и възможно най-далече. Всеки, който има дяволче, да го използвала да ти помага. Ясно ли е?