Портата на Птолемей

Никога… никога преди не бях летял.

Това е нищо. Трябва да пробваш да правиш лупинги с летящо килимче. От това определено ще ти прилошее. Добре, врагът вече се вижда. Приготви Жезъла133…

Извисихме се над палмовите дървета. Електрическите крушки светеха отгоре ни. Около нас се разпростираше огромният стъклен купол; отвъд беше още по-огромният купол на нощта. А там отпред — откритото пространство със сгушените затворници и охраняващи ги духове, почти както преди. Може бе сега имаше малко по-малко затворници; бе трудно да се каже. Изненадващо, но почти нищо не се бе променило. Причината за това седеше и се гърчеше на покрива на въртележката.

Бедният Нуда имаше ужасни проблеми с приемника си. Тялото на Мейкпийс просто не бе на необходимото ниво. От почти всяка повърхност усърдно изскачаха най-различни издутини и нарязваха дрехите на панделки. Имаше рога, гръбни шипове, клинове, ръбове и пипала с полипи в десетки цветове. Под кожата оставаха други подутини, които я деформираха на вълнообразни хълмове и долини, така че човешките черти бяха почти напълно заличени. До предишните крака имаше още три, израснали до различна степен. Едната ръка явно си имаше втори лакът — люлееше се напред-назад със сложни, развълнувани движения. Лицето бе изкривено като на някоя подпухнала риба. От бузите се подаваха дребни бодлички134. Очите бяха изчезнали зад ярки пламъци.

Устата, която сега се простираше от ухо до ухо, надаваше печален рев.

— Каква болка! Сякаш съм стегнат от някакво желязо! Доведете Факарл тук! Доведете го тук пред мен. Съветът му беше изключително… ах!… изключително незадоволителен. Искам да го порицая.

Духът в тялото на Рупърт Девъро заговори разтреперано отдолу.

— Не знаем къде е Факарл, господарю Нуда. Явно е заминал някъде.

— Но аз дадох най-строги инструкции… той трябва… ах!… да е при мен, докато се храня! Ох… така ме боли стомахът… празнина, която трябва да бъде запълнена. Болиб, Каспър — доведете ми още една връзка хора, за да мога да се разсея.

Точно в този миг Натаниел и аз, летейки бързо надолу през блъскащия гърдите ни въздух и с развяното зад нас палто, застреляхме три духа с един троен изстрел. Направихме го толкова бързо, толкова прецизно, че треперещите наблизо хора почти не забелязаха, че ги няма.

Другите духове вдигнаха очи. Светлините от тавана ги заслепиха: контраатаките им бяха неточни, описвайки безвредни дъги под стъклото. Гмурнахме се ниско. Жезълът проблесна — веднъж, дваж — и още два хибрида изчезнаха. Завъртане — толкова рязко, че Натаниел за миг се оказа в хоризонтално положение. Внезапно, смазващо вътрешностите падане и едно Изтърбушване прелетя над нас. Пореден изстрел — този път пропусна целта. Каспър, духът с незавидната съдба да обитава тялото на Руфъс Лайм, също бе полетял. Издигаше се към нас, изстрелвайки Детонации. Наклонихме се и прелетяхме зад група дървета. Докато се издигахме над тях, короните им избухнаха в синкави пламъци. Под нас, хората изведнъж бяха обзети от паника; пръснаха се в безброй посоки. С крайчеца на окото си зърнахме как Кити и магьосниците излязоха иззад дърветата.