Портата на Птолемей

А точно сега трябваше да се бием.

Туткащата се на площада Нериан беше най-изостаналата от духовете. Другите бяха избързали напред, привлечени от звуците и миризмите на човешки тела под арката на Чърчил и в мрака на парка Сейнт Джеймс. Може би, ако обикновените хора не бяха събрани тук в толкова значителна численост, армията на Нуда веднага щеше да се пръсне из столицата и така щеше да е далече по-трудно да ги открием и издебнем. Но броят на протестиращите хора, окуражени от бездействието на правителството, се беше увеличил през нощта. Сега, за ненаситните духове, техните гъмжащи маси представляваха неустоимо изкушение.

Когато пристигнахме, забавлението отдавна беше започнало. Навсякъде из парка се скитаха духове и преследваха стада от бягащи хора както им се прищеше. Някои използваха магически атаки; други предпочитаха да се движат заради самото движение — да изпробват непознатата скованост на крайниците си, да тичат около припкащата плячка. Много от отдалечените дървета горяха с разноцветни пламъци. Въздухът бе изпълнен със светкавици, с извиващи се струйки дим, с пронизителни писъци и всеобща глъчка. Зад всичко това големият Стъклен дворец осветяваше оживените поляни: на фона на прожекторите му тичаха хора, скачаха духове, падаха тела. Безспирният лов продължаваше.

Спряхме под арката на портата на парка и огледахме всичко.

Хаос, помисли си Натаниел. Това е пълен ХАОС.

Това не е нищо пред една истинска битка, казах аз. Трябваше да присъстваш при ал-Ариш, където върху площ от две квадратни мили пясъкът почервеня. Създадох му мислена картина.

Прекрасно. Благодаря ти за това. Виждаш ли Нуда?

Не. Колко са демоните?

Достатъчно126. Да вървим.

Тропна с пета и ботушите полетяха. Изстреляхме се в данданията.

Стратегията показваше, че духовете не забелязваха присъствието ни едновременно. Можехме да ги свалим един по един. Да се изправим срещу всичките накуп щеше да е малко по-трудно. Това означаваше светкавична стрелба и постоянно движение. Първата ни цел на близките поляни беше един африт, предрешен в тялото на възрастна дама. Надавайки пискливи викове, той запращаше рикоширащи Спазми в тълпата. С две крачки се озовахме зад него. Жезълът извибрира. Афритът се превърна в спомен, във въздишка на вятъра. Обърнахме се, раздвижихме се… и се намерихме надалече сред увеселителните сергии, където трима силни джина, плътно облечени в човешки кожи, усилено се мъчеха да преобърнат Замъка на султана. Натаниел насочи Жезъла и ги уби с една-единствена ненаситна светкавица. Огледахме се и видяхме до някакви дървета как един хилав хибрид дебнеше дете — след три крачки бяхме при него. Белият огън го унищожи. Детето избяга в тъмното.