Портата на Птолемей
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Портата на Птолемей». Краткое содержание книги:
Размърдай някой крак, помисли момчето. Идват хора, а имаме още една последна работа за вършене.
36
Кити имаше късмет, че повечето от магьосниците с нея бяха от най-ниските нива, понеже това означаваше, че няколко от тях можеха да шофират. Лимузините се намираха в паркинга под зала Уестминстър. Стаята на шофьорите осигуряваше богат избор от ключове. До пристигането на шест ревящи превозни средства на запустялата улица отвън, Кити и другите бяха взели каквито можаха оръжия. Бяха успели да призоват множество дяволчета и чакаха при вратата. Без да се бавят се натъпкаха вътре, по четири в кола, и с демоните след себе си, потеглиха в колона нагоре по пътя.
Не стигнаха далече. По-нагоре по улицата видяха, че пътят е блокиран от останките на преобърнат военен мемориал. Напредъкът им бе възпрепятстван; конвоят се обърна трудно, оттегли се към площада на Парламента и зави надясно към парка Сейнт Джеймс.
Уайтхол може да беше празен, но за сметка на това улиците на юг определено не бяха. Недалече напред се чуваха експлозии, отразяваха се светлини и долиташе вълчи вой. По-близо, сякаш някакъв язовир от хора се бе излял — стотици се стичаха от страничните преки, наводняваха главната улица и се понасяха към лимузините.
Кити седеше във водещата кола, до шофьора. Изведнъж у нея се надигна страх.
— Излизай! — рече бързо. — Тук не е безопасно!
Той видя опасността, изключи двигателя и посегна към вратата. Като един, те напуснаха колите и се втурнаха да се скрият. Секунди по-късно тълпата обгради лимузините. Виждаха се подивели очи, лица, застинали от ужас и отчаяние. Много хора тичаха покрай тях; други, виждайки в лъскавите черни возила ясен символ на магьосническото управление, ги удряха, ритаха и викаха. Отнякъде се появи тухла: разбиха прозорец. Тълпата ревеше.
Госпожица Пайпър подкрепяше Кити, която трепереше от усилието при бягството им.
— Обикновените… — прошепна тя. — Полудели са…
— Те са изплашени, ядосани са. — Кити се напрегна да събере сили. — Виж им раните. Избягали са от парка. И така, всички ли сме налице? — Докато оглеждаше разпиляната група магьосници, я осени една мисъл. — Онези от вас, които са с дяволчета, да ги скрият под саката! — изсъска тя. — Ако някой устойчив ги види, ще ви разкъса на парчета! Готови ли сте? Добре — хайде, нямаме време за губене.
Без да се бавят продължиха по улицата пеш, придържайки се към стените, докато покрай тях преминаваше човешкият поток. Първите няколко странични улички бяха задръстени от забързани тела и се оказаха непроходими. Малко по малко се приближиха до звуците на боя.
Светкавица в мрака. На една сграда се очертаваше силуетът на мъж. Навсякъде около него се издигаха зелени пламъци. Светлината угасна. На улицата долу имаше събрани няколко вълка; чуха висок глас, издаващ заповеди, зърнаха една тъмнокоса фигура…
— Това е Фарар — каза един от магьосниците. — Събрала е малко вълци. Но каква… каква беше онази фигура?
— Един от демоните… — Кити се облягаше тежко на една стена и гледаше надолу в страничната уличка. — Насам е чисто. Ще ни отведе до парка.
— Но не трябва ли…?
— Не. Това е маловажно. Освен това не мисля, че скъпата ни госпожица Фарар ще иска нашата помощ, нали така?
Уличката водеше, с много завои и заобикаляния, до тих път, минаващ по края на парка. Пресякоха го и от едно малко възвишение погледнаха черната шир. Тук-там горяха няколко пожара — в дървета, в павилиони, в пагодата край езерото — но не се виждаше никакво движение. По предложение на Кити напред бяха изпратени няколко дяволчета, за да огледат района. Върнаха се след секунди.
— Тук се е провела ужасна битка — каза първото, стиснало мрежестите си ръце. — Земята е обгорена и овъглена на места. Над нея като мъгла висяха магически емисии. Но битката е спряла навсякъде, с изключение на едно място.
— Много хора са загинали — каза второто. Изцъклените му очи мигаха насреща им. — Телата им лежат като паднали листа. Някои са ранени и пищят за помощ. Няколко други се шляят безцелно. Но повечето са избягали. В парка няма тълпи с изключение на едно място.
— Великите духове също са мъртви — рече третото, пляскайки с прозрачните си криле. — Разлятата им същност виси сред екота на писъците им. Няколко оцелели са избягали в града. Но нито един не е останал в парка с изключение на едно място.
— И кое — попита Кити, потропвайки леко с крак, — е това място?
Безмълвно трите дяволчета се обърнаха и посочиха към светлините на големия Стъклен дворец.