Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
- Събрали сме се да празнуваме, така ли е? Тогава да пием за успеха на книгата и за нас тримата!
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
Правите ли нещо, което другите не правят?
- Още суча от майка си.
- Какво ви липсва за пълно щастие?
- Монашеско одеяние на кармелитка.
- Откъде сте?
- Паднах от небето.
- Щастлива ли сте?
- Да... за човек, който всеки ден иска да се самоубие.
- От какво се отказахте?
- Да бъда блондинка.
- Какво правите с парите си?
- Раздавам ги. Парите носят нещастие.
- Какво обичате най-много?
- Да страдам.
- Какво бихте желали да получите за рождения си ден?
- Атомна бомба.
- Посочете трима свои съвременници, които мразите.
- Себе си, себе си и пак себе си.
- Какво защитавате?
- Правото да се самоунищожавам.
- Какво бихте отказали?
- Всичко, което искат да ми наложат със сила.
- Какво сте способна да извършите от любов?
- Всичко. Когато човек е влюбен, деветдесет и осем на сто от ума му не функционира.
- За какво ви служи изкуството?
- Да дочакам падането на нощта.
- Какво харесвате най-много у себе си?
- Дългата черна коса.
- Способна ли сте да я жертвате за някоя кауза?
-Да.
- Коя е тази кауза?
- Всяка искрено защитавана кауза си заслужава.
- Ако ви помоля да го направите сега, ще го сторите ли?
-Да.
- Някой да ми донесе ножица!
Ирис не трепна. Големите й сини очи гледаха право в телевизионната камера, лицето й не издаваше никакъв смут. Двайсет и един часа. Каналът на обществената телевизия с огромна аудитория. Цяла Франция я гледаше. Справи се с отговорите, не пропусна нито един ефект. Асистентка донесе голяма ножица, сложена на посребрен поднос. Водещият я взе и се приближи до Ирис с думите:
- Знаете какво ще направя, нали?
- Ръцете ви треперят.
- Съгласна сте и няма да подадете оплакване? Кажете, „да, заклевам се“.
Ирис протегна ръка и повтори „да, заклевам се“ с равнодушен тон, сякаш не се отнасяше за нея. Водещият показа ножицата на камерата. Асистентката стоеше, затаила дъх. Журналистът отстъпи леко и отново застана пред камерата с ножицата в ръка. Сякаш гледаха забавен кадър и той поддържаше напрежението, очаквайки Ирис да се откаже, да протестира. „Да можеше в този момент да прекъснат живото предаване и да пуснат реклама! Минутата щеше да струва прескъпо. На следващото ми предаване рекламодателите направо ще експлодират.“ Водещият отиде до Ирис, повдигна тежката й коса, разстла я по раменете й и щракна с ножицата. Чу се приглушен скърцащ звук като от разпаряне на коприна. Мъжът се дръпна, падна черен кичур, който той хвана във въздуха. Обърна се с лице към публиката, вдигнал трофея в ръка. Присъстващите реагираха с шепот на ужас. Ирис не помръдна. Седеше с изпънати рамене, безразлична, с широко отворени очи. На устните й заигра лека усмивка, усмивка на възторг. Мъжът хвана друг черен лъскав кичур, погали го и отвори ножицата. Дългите кичури се силеха върху овапната маса. Гостите в студиото се дръпнаха инстинктивно, сякаш за да не станат съучастници на това заколение пред телевизионните камери.
Цареше пълна тишина. Страничните камери редуваха кадри на смаяни лица в едър план с кадри на падащи кичури коса.
Чуваше се единствено как ножицата с ужасяващо и неумолимо темпо захапва копринените кичури и ги кълца. Не се чу нито звук, нито глас на негодувание. Зрителите до един бяха обзети от странно вцепенение, нарушавано само от неясен шепот през стиснати зъби.
Водещият кълцаше гъстата буйна коса като градинар, който подкастря жив плет. Ножицата вече щракаше по-равномерно и не толкова настървено. Металните остриета подскачаха в бърз танц около главата на Ирис. Някои кичури се изплъзваха, но водещият упорито ги преследваше като усърден работник. Рейтингът щеше да скочи до небето. Сцената щеше да мине по всички канали през седмицата. Щяха да говорят само за неговото предаване. Виждаше заглавията, представяше си коментарите, завистта на колегите.
Най-накрая остави тежката ножица и обяви триумфално:
- Госпожи и господа, Ирис Дюпен току-що доказа, че фикция и реалност са едно, защото...
Думите му потънаха в залпа от аплодисменти, които разредиха напрежението на публиката, станала смаян свидетел на наситената с драматизъм сцена.