Ключът на Лъжеца
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Войната на Червената кралица #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ключът на Лъжеца». Краткое содержание книги:
Станах и протегнах ръка към него. Движението се получи прекалено бързо и вечно подозрителният Раско затръшна вратата и врътна ключа в ключалката. Само няколко секунди по-рано мъртвите крака на Артос щяха да попречат на затварянето, но старецът ги беше избутал навън точно навреме. Какво бих направил в такъв случай, не съм сигурен. Определено не ме блазнеше мисълта да изпробвам здравината на черепа си срещу палката на Раско. Той, изглежда, притежаваше мудната сила, характерна за мъжете с ръце като бутове. Не показна мускулеста сила, просто от онази, която убива.
— Леко, императоре! Без резки движения. Без резки движения! — Той примижа срещу дланта ми, докато отдръпваше ключа. — Не ми изглежда кой знае какво.
— Погледни по-хубаво! — Пристъпих напред, а той отстъпи назад с поклащащ се фенер, насочил ключа към мен, сякаш за да отбие някаква атака. Обаче се бях престарал, бях го изнервил, бях позволил нуждата ми да проличи.
— Вземи се кротни, императоре, по-полека. Не оставяй това място да ти влезе под кожата. Малко пости ще те успокоят. — Той се извърна, като явно не смяташе да приема днес поръчки за храна.
Ударих безсилно по решетките. Това не помогна. Останех ли тук още една нощ, щях да заспя и да издрънкам всичките си тайни на Сагеус.
— Чакай! — прозвуча тънкият гласец на Хенан. — Сребърна крона. Сребърна крона на Червения предел! — Ръгна ме силно в ребрата. Раско се завъртя със забележителна грация, сякаш правеше пирует на пета.
— Сребро ли? Не мисля. Бих надушил сребро. — И се почука по носа.
Хенан ме ръгна пак и аз с голяма неохота изрових от дълбините на джоба си един от трите сребърника, не обещаната крона, а сребърен флорин от монетния двор на Централната банка. Алчно ахване се разнесе от всички страни.
— Млъквайте! — Раско удари по решетките и се намръщи към затворниците, преди да върне погледа си върху флорина. — Сребро, значи? — Странна алчност пропълзя по лицето му, сякаш монетата беше пудинг, който се готвеше да излапа. — И какво ще искате, ваша милост? Месо? Някоя хубава голяма мръвка? Телешко? И кана сос с него?
— Само дръж фенера си ето така. — Хенан имитира движението. — И ключа за вратата ето така. — Протегна едната си ръка пред другата. — И остави сянката да падне върху дланта на Джалан.
Раско се намръщи, но още докато обмисляше възраженията си, ръцете му сами се раздвижиха да се подчинят.
— Вещерство, а? Някакъв твой езически номер, а, момче? — Откачи връзката ключове от колана си и извади най-големия.
— Той казва, че щяло да ни донесе късмет. — Свих рамене, включвайки се в играта. — А проклет да съм, ако вече не ми дойде до гуша от това място, така че малко късмет ще ми е от полза. Ключът е символ на свободата.
— Да не би сега да следвате северните богове, ваша милост? — Раско зачопли разсеяно носа си с ръката, в която държеше ключа. — Не ми се вижда много християнско.
— Просто рискувам, Раско, просто рискувам. Молих се усърдно на Ису и Отеца, откакто съм тук, и това не ми донесе никаква полза. Пък съм син на кардинал! Та си помислих да разширя малко залозите.
И просто ей така Раско протегна ключа с фенера зад него, достатъчно близо и неподвижно, та сянката да падне върху пода.
Както беше предположил Хенан, всичко се продава срещу правилната цена, а не са много сенките, които биха ти донесли сребърен флорин.
Протегнах руната, лежаща в средата на дланта ми, улових сянката във въздуха и сключих ръка около нея. В един миг пръстите ми се затваряха над празно пространство, а в следващия държаха ключа на Локи — студен, тежък и плътен като лъжа.
В същия миг хвърлих флорина през решетките и сто чифта очи проследиха звънтящия му полет. Раско се втурна след него и изпусна ключа на пода — извън обсега ни, но това не попречи на десетина от моите съкилийници да протегнат ръце към него.
Раско догони монетата и я настъпи, за да я спре.
— Виж, това не беше хубаво, длъжнико. — Той наричаше онези, които са най-близо до умирачка, длъжници, сякаш това извиняваше всичко, което им се случва. — Не е хубаво да караш човек да гони монета все едно е уличен просяк. Дори да става дума за сребърник. — Изправи се, захапа монетата и се приближи пак към нас, стиснал флорина в месестия си юмрук. Нададе лаещ смях към ръцете, които се отдръпнаха зад решетките. — Само ключ не стига, за да се измъкнете от Централния затвор. Бих могъл да отворя всичките тия осем врати и никой от вас, червеи, няма да измине и половината път навън. Ще ви трябват всички тези тук. — Потупа връзката ключове на кръста си и те задрънчаха. — И син на меча, който да ви преведе покрай стражите. Поне десет стражи стоят между вас и свободата. — Той се намръщи, замислен върху аритметиката си. — Или поне шест-седем.