Ключът на Лъжеца
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Войната на Червената кралица #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ключът на Лъжеца». Краткое содержание книги:
— Намерих ги. — Каза го толкова тихо, че за малко да го пропусна.
— Какво? Къде? Тук съм от седмици и не съм чул нищичко за тях.
— Кара е тук. В този затвор.
— Не! — Не можех да повярвам. Как би могло това място да задържи една вьолва? Представих си я как ни гледа през решетките на отсрещната килия, още едно сиво лице сред останалите, и открих, че не искам да мисля за това. — Къде?
— Прислужва отпред. — Хенан остави хляба и притисна ръка към заболелия го от разширяването стомах. — Не знае, че съм тук.
— Ти обаче знаеш къде е тя? — Повдигнах скептично вежда.
— Вестите пътуват отпред назад, не обратно. Казват, че лейди Конаджо имала езическа камериерка с бяла коса и бяла кожа, която можела да лекува брадавици със заклинания. Дошла по същото време като мен.
— За бога! — Хиляди въпроси се бореха да излязат едновременно от устата ми, но най-големият спечели. — Къде е ключът?
Хенан се примъкна до мен и заговори по-тихо. Отсреща войната за хляба вървеше към своя край, победителите забиваха разклатени зъби в коричките, а победените си ближеха раните.
— Не мога да говоря за него. Точно затова сме вътре.
28.
Верен на думата си, Хенан не искаше да ми каже за ключа. Посрещаше всичките ми въпроси с мълчание. Уморих се да го разпитвам и накрая задрямах, несигурен дали слънцето още грее навън.
Сънувах книга, със сигурност за първи път в живота си. Винаги съм твърдял, че между кориците на една книга няма нищо интересно, освен, разбира се, уискито на кардинала и порнографията, но ето че насън прелиствах страница след страница. Даже в съня си не исках да я чета, но нещо ме подтикваше да продължавам, сякаш търсех определена страница. Опитвах да се съсредоточа върху текста, но в буквите нямаше никакъв смисъл, пълзяха насам-натам като паяци, които са забравили как да се оправят с толкова много крака.
Още една страница, и още една, и още една, и ето че я видях — дума като всяка друга, заровена сред себеподобните си, която обаче прикова погледа ми. „Сагеус.“ И когато я изрекох, лицето на сънния вещер се надигна от страницата, понесло текста със себе си, така че думите покриха кожата му като татуировки. А името му — то изчезна в черния процеп на устата му, която се отваряше все по-широко, за да изговори моето.
— Принц Джалан.
— Ти! — Скочих на крака, оставяйки книгата да падне на пода. Стоях в стаята, където се бяхме срещнали за първи път, спалня за гости във Висок замък, град Крат, Анкрат. — Какво става, по дяволите?
— Сънувате, принц Джалан.
— Аз… знаех това. — Изтупах се и се огледах. Не приличаше на сън. — Защо си тук? Да не търсиш Баракел да те намушка отново? — Този човек изобщо не ми харесваше и исках час по-скоро да ми се махне от главата.
— Не мисля, че някой от приятелите ви ще ни безпокои тази нощ, принц Джалан, пък бил той от Светлината или от Мрака. — Сагеус докосна една дума на лявата си ръка, а после друга на дясната, докато говореше за Светлината и Мрака. — А аз съм тук, за да видя дали нещо може да бъде спасено. От вас се очакваше да освободите момчето и да бъдете отведен до северняците. С толкова злато на ваше разположение не би трябвало да ви е проблем да освободите и тях. С количеството, което носехте, бихте могли да наемете цяла армия. А вместо това ви намирам заключен заедно с детето в килия за длъжници.
— От мен се е очаквало ли? — Взрях се в езичника, опитвайки се да осмисля дрънканиците му. — Сънищата? — Сложих ръка на лицето си. — Ти си пратил сънищата. А аз си мислех, че полудявам! — Всички тези нощи, през които ме преследваха видения за участта на Хенан. Знаех си, че това не е в мой стил. — Копеле такова! — Направих крачка към него, а после открих, че краката вече не искат да ме слушат, и спрях.
— Изглежда, съм ви надценил, принц Джалан. — Сагеус ме отпрати назад с жест и предателските ми нозе се подчиниха. — Човек, който влиза сам в затвор, е малко вероятно да успее да излезе сам. Боя се, че моят работодател ще трябва да приеме провала ви и произтичащите от него загуби.
— Работодател ли?
— Келем иска вие да освободите другарите си от опеката на Златната къща, за да могат те да продължат своето пътуване и да му занесат ключа на Локи. Аз обаче не вярвам, че това ще стане.
— Но Келем притежава банковите кланове… — Макар че, като го изрекох, си спомних приказките за боричкане помежду им.
— Златната къща има собствени амбиции и през последните години е развила други интереси.
— Мъртвия крал! — Сега всичко придобиваше смисъл. Или поне отиваше натам. — Механичните войници и трупната плът…
— Точно така — кимна Сагеус.
— Значи банката е заловила Снори с надеждата да намери ключа на Локи? И като го получат, ще го дадат на Мъртвия крал. — Това не ми изглеждаше добре.