Ключът на Лъжеца

Здравият разум ми казваше, че банката търси ключа и че след като прекършат Снори, ще дойдат в килията ми. Или пък, и тази мисъл само усили паниката ми, след като прекършат Тутугу, което щеше да отнеме много по-малко време. Без ключа никога нямаше да се измъкна от тази килия, освен като торба кокали през задната врата. Трябваше да се махнем оттук час по-скоро — всъщност веднага. Но докато не намерехме сянка на ключ, нямахме ключ, а без ключ нямаше какво друго да правим, освен да чакаме и да се тревожим.

Мина цял ден преди Раско да се върне — ден и безсънна нощ, в която всеки час пълзеше и аз се препотявах всяка минута. Не можех да си представя, че някой от северняците би издържал толкова дълго на разпит, и при всяко далечно подрънкване на метал бях сигурен, че някой идва за Хенан. Но накрая този, който дойде, беше нашият тъмничар, водещ подире си нов длъжник, прясно месце за килиите. Или по-скоро отдавнашна длъжница, чиито средства най-после се бяха стопили дотолкова, че да е готова за последния етап от схемата на изплащане. Всъщност вратата трябваше да бъде отключена близо ден по-рано, когато една торба кокали на име Артос Мантона умря кротко по средата на пода, прекалено слаб да допълзи до своето ъгълче. Ние завикахме през решетките, но дори да ни бе чул, Раско не показа никакво желание да махне трупа, вероятно си мислеше, че рано или късно ще дойде някой нов и тогава ще убие с един куршум два заека.

Ако се съдеше по вида на някои от изпитите лица в светлината на трепкащата свещ, Артос можеше да не е единственият ми съкилийник, който щеше да бъде завлечен при прасетата, когато Раско благоволеше да отключи. Състоянието на един от „биячите“, на които бях платил с ябълки, за да ни пазят от гладните маси, човек с невероятното име Артемис Канони, се беше влошило въпреки подобрението в диетата му, внесено от моето пристигане. Никога не бях виждал човек да линее толкова бързо. Той сякаш се беше свил около някаква скрита болка и се смаляваше от час на час. Друг тип беше развил влажна кашлица — не влажна в обичайния смисъл на пръскане на слюнка, а в смисъл на грубо хъхрене в дробовете и нездраво гъргорене, което се чуваше при напъните в гърдите му. Стоях далеч от него.