Электронная книга - «Четвъртият гроб под краката ми [bg]». Краткое содержание книги:
Добре дошли в света на най-необикновения жътвар — Чарли Дейвидсън, която, колкото и да се опитва, няма как да избегне съдбата си. Понякога да си жътвар си е наистина, ами, мрачно. След като последният й случай не се развива по план, Чарли си взима няколко месеца отпуска, за да потъне в самосъжаление. Но тогава на прага й се появява жена, убедена, че някой се опитва да я убие, и Чарли трябва да се насили да се върне към живота… или поне да се облече. Обаче всеки, който познава жената, твърди, че тя е луда, и става ясно, че нещо не е както трябва. Само че колкото повече се опитват да опровергаят историята й, толкова повече Чарли започва да й вярва. Междувременно Рейес Фароу, сексапилният, страстен син на Сатаната, е вън от затвора и от живота на Чарли, благодарение на желанието й и няколко навременни смъртни заплахи. Но отсъствието му е довело до сериозна спънка в сексуалния й живот. Макар че има други неща, за които да мисли — като например че в град Албакърки вилнее подпалвач — на Чарли й е трудно да стои настрана. Особено когато изглежда, че Рейес може да е замесен. Точно когато животът започва да се връща към нормалното, Чарли е завлечена обратно в свят на престъпления, наказания и дяволът в сини дънки в тази забавна четвърта част на най-продаваната поредица на Ню Йорк Таймс.
— Не мога да повярвам, че си действал зад гърба ми.
Той вдигна стълбата.
— Не мисля, че даването под наем на апартамент е действане зад гърба ти, госпожице Дейвидсън. Но ако чувствата ти са толкова силни, винаги можеш да ми целунеш задника.
— Мечтай си.
След като се позасмя, той изчезна в апартамента. Успях да зърна новия гипсокартон по стените, чист и небоядисан. Очевидно бях пропуснала нещо.
Замарширувах през вратата на Куки, проклинайки лошия си късмет. И лош слух.
— Знаеше ли, че господин Зи дава под наем 3-В?
Куки вдигна поглед от компютъра си.
— Няма начин. Исках този апартамент.
— И аз също. Кой мислиш, че ще е новият ни съсед?
— Вероятно още една възрастна жена с пудели.
— Може би. А може би сериен убиец.
— Може да си мечтаеш. Какво имаш? — Тя кимна към листа в ръката ми.
— О, вярно. Имаме клиент.
— Наистина? — Изненадата й не бе напълно неочаквана. Беше минало известно време. Но беше малко обидно.
— Да. Тя просто се появи. Може би онези реклами, които пускаме по радиото късно вечер, вършат работа.
— Вероятно. Но все още си мисля, че биха вършили повече работа, ако бяха на английски. Наоколо няма много хора, които да говорят японски.
— Честно, Кук, държиш се така, сякаш не искам нови клиенти.
Тя се пресегна и дръпна листа от ръката ми.
— Чудя се откъде ли ми е дошла тази идея.
Със смутено свиване на рамене хвърлих поглед зад себе си, за да се уверя, че Харпър не беше на вратата, после заговорих тихо на Кук:
— Искам да намериш всичко, каквото можеш, за нея. Трябват ми членове на семейството, история на работата и доброволчество, глоби за паркиране, каквото успееш да намериш.
— Имаш го. Къде отиваш сега? — попита тя, когато се отправих към вратата.
— Харпър вярва, че някой се опитва да я убие, затова ще я заведа в обезопасената къща.
— Звучи като план. — След като вратата се затвори с щракване, тя извика: — Имаме обезопасена къща?
Глава 3
Виждам, че наемните убийци са се провалили.
Надпис върху тениска
След битка с епични размери, в която краката ми искаха да ходят в една посока, докато главата ми им казваше друга, минах с Харпър покрай бара на татко и надолу по алеята към нашата импровизирана безопасна къща. Не можех да не огледам терена като войник на вражеска територия. Странно, но Харпър правеше същото. Изглеждахме като мошеници, докато подминавахме магазини, колежани и обичайните бездомници.
Реших да пробвам да разведря настроението.
— Та, каква си искала да станеш, като пораснеш? — попитах Харпър.
Тя вървеше до мен с кръстосани пред гърдите ръце, наведена глава и се опита да се усмихне.
— Ей тук е — казах аз, спасявайки я от необходимостта да отговори. — Пари е светица. Само че с татус ръкави и лошо поведение. С изключение на това, абсолютно можеш да разчиташ на нея. Най-вече за съмнителен съвет, но всички трябва да сме добри в нещо, нали?
— Мислиш ли, че ще го хванеш? — Не можеше да се съсредоточи върху нищо друго, освен върху непосредствената си опасност. Очевидно не страдаше от дефицит на вниманието.
— Ще направя всичко по силите си, скъпа. Кълна се.
— Толкова се уморих да се чувствам безпомощна. Предполагам, че е трябвало да се запиша на карате или нещо такова, а?
Харесвах как мисли, но дори бойните изкуства не гарантираха дълъг и успешен живот.
— Не се обвинявай, Харпър. Има откачени хора. Хора, с които не можеш да се разбереш, или дори да разбереш, без да си лицензиран психотерапевт. Не може да се каже какво е прихванало този тип.
Тя кимна, присъединявайки се към определението ми за откачалка. Израснала съм с една такава под формата на Денис Дейвидсън, мащехата от ада. Тя можеше да научи сина на Сатаната на едно-две неща.
— Ето го — казах, сочейки към вратата. Остатъци от червена боя ограждаха дървото около задния вход.
Харпър спря и се огледа из алеята. Бяхме при задния вход на съмнително ателие за татуировки. Доверието й в мен явно намаля малко.
![Четвъртият гроб под краката ми [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/6/chetvrtiyat-grob-pod-krakata-mi-bg-download.jpg)
