![Четвъртият гроб под краката ми [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/6/chetvrtiyat-grob-pod-krakata-mi-bg-download.jpg)
Четвъртият гроб под краката ми [bg]
- Автор: Джонс Даринда
- Серия: Чарли Дейвидсън #4
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Четвъртият гроб под краката ми [bg]». Краткое содержание книги:
— Има ли къде да останеш, с изключение на дома ти? — попитах, когато приключих.
Косата й падна напред с още едно поклащане на глава.
— Не съм мислила по въпроса. Предполагам, че наистина нямам. Не и на безопасно място.
Това можеше да бъде проблем. И все пак…
— Знаеш ли, може да имам точно подходящото място. Нещо като безопасна къща е, само дето е ателие за татуировки.
— До… бре.
Изглеждаше отворена за идеята. Това беше хубаво.
— Страхотно. Стой кротко, докато предам тази информация на асистентката ми отсреща, после ще те заведа до там.
С разсеяно кимване, тя огледа една кутия на дивана до мен от колекционерски екшън фигурки на Kiss.
— Да — казах, съгласявайки се с объркването й, — много кофеин доведе до това решение.
— Мога да си представя.
Тръгнах към отсрещния край на коридора, развълнувана от възможността да натрия новия си клиент в лицето на Куки — не буквално обаче, понеже щеше да бъде странно — и почти прегазих господин Замора, домоуправителят на сградата.
— О… здрасти — каза той. Беше по-нисък от мен, дундест, с прошарена коса, която винаги изглеждаше така, сякаш се нуждаеше от добър балсам. И винаги носеше анцузи и тениски, които бяха претърпели повече злоупотреба и от наркотиците. Но беше добър хазяин. Когато отоплението ми спря да работи по средата на декември, му отне само две седмици, за да го оправи. Разбира се, за тази цел трябваше да почукам на вратата му в търсене на топло място за спане, но една нощ на дивана му, където внезапно развих нощни кошмари и епилепсия, и на следващия ден сладурчето вървеше като мерцедес. Беше страхотно.
— Здрасти, господин Зи.
Той носеше малка стълба, парцал и кутия с боя. И се беше насочил към апартамента в дъното на коридора. Какво, по дяволите? Когато се нанесох отначало, исках този апартамент. Молих. Умолявах. Но не. Собствениците не бяха склонни да отделят парите, необходими за ремонта му. А сега той го ремонтираше? Сега бяха склонни?
— Какво става? — попитах възможно най-равнодушно.
Той спря пред мен с ключ в готовност. Докато моят апартамент и този на Куки бяха точно един срещу друг през коридора, крайният апартамент се простираше на площ колкото нашите два, плюс перпендикулярната на главния коридор врата. Беше все едно да събереш двата ни апартамента. След като сериозно пострада от наводнение преди няколко години и собствениците изгубиха парите от застраховката в казината, преди да успеят да завършат ремонта, беше стоял необитаван с години. Което нямаше никакъв смисъл според мен.
— Най-накрая приключвам с този апартамент — каза той, сочейки с ключа. — Няколко майстори ще идват следобед. Може да се вдигне шум.
Надежда разцъфна в гърдите ми като бегония сред пролет. Апартаментът ми бе твърде малък сега с всичките ми нови вещи. Абсолютно можех да ползвам по-голям и по-хубав.
— Искам го — казах, преди да успея да се спра.
Той повдигна вежда.
— Не мога да ти го дам. Вече има наемател.
— Няма начин. Господин Зи, исках този апартамент, откакто за пръв път огледах мястото. Обеща да ме сложиш в списъка с вероятни наематели.
— И си в списъка. Точно под тези хора.
Зяпнах.
— Искаш да кажеш, че си ме измамил?
— Не. Взех подкуп. Не е същото.
Той отново тръгна към вратата. Направих заплашително крачка пред него.
— Аз също те подкупих, ако си спомняш.
С изсумтяване, той каза:
— Това подкуп ли беше? Мислех, че е бакшиш.
Вече официално бях изумена.
— И предложих да плащам повече, отколкото за тази кутийка.
— Да не обиждаш сградата ми?
— Не, етиката ти.
— Ако правилно си спомням, ти предложи да плащаш петдесет долара повече на месец за този апартамент.
— Точно така.
— За апартамент, който е двойно по-голям от твоя.
— Да, и? По него време само толкова имах.
— Доколкото разбрах, новият наемател плаща три пъти повече, отколкото ти за твоя. И плаща за всички поправки.
Гадост. Вероятно не можех да си позволя да направя нещо такова. Може би ако върнех машината за еспресо. И електрическия пистолет за пирони.