Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Черният Лорд е много ядосан, — повтори тихо Снейп. — Той не успя да чуе пророчеството. Добре знаеш, Нарциса, както и аз знам, че той не прощава лесно.
Тя се свлече на пода в краката му, плачейки и стенейки на пода.
— Единственият ми син… единственият ми син…
— Трябва да се гордееш! — безмилостно каза Белатрикс. — Ако имах синове, щях да ги дам да служат на Черния Лорд!
Нарциса изпищя безнадеждно и стисна дългата си руса коса. Снейп се наведе, хвана я за ръцете, вдигна я и я насочи към дивана. Сипа й малко вино и й го натика в ръката.
— Достатъчно, Нарциса. Изпий това. Чуй ме.
Тя попритихна малко; накланяйки виното към себе си, тя отпи разтреперено.
— Сивъръс — о, Сивъръс — би ли му помогнал? Би ли се грижил за него, така, че да не попадне в беда?
— Мога да опитам.
Tя хвърли чашата си, която се плъзна по масата, докато тя се смъкваше от дивана в коленичеща поза пред Снейп, взе ръката му с нейните и я докосна с устните си.
— Ако си там да го защитаваш… Сивъръс, ще се закълнеш ли? Ще дадеш ли Неразрушимата Клетва?
— Неразрушимата Клетва? — изражението на Снеп бе празно; Белатрикс обаче се изкикоти триумфално.
— Не слушаш ли, Нарциса? О, той ще се опита, сигурна съм… обикновените празни думи, обикновеното изплъзване от действието… о, по заповед на Черния Лорд, разбира се!
Снейп не погледна Белатрикс. Неговите черни очи бяха вторачени в изпълнените със сълзи сини очи на Нарциса, докато тя продължаваше да стиска ръката му.
— Разбира се, Нарциса, ще дам Неразрушимата Клетва, — каза тихо той. — Може би сестра ти ще се съгласи да ни свърже.
Белатрикс остана с отворена уста. Снейп се сниши така, че беше клекнал срещу Нарциса. Под учуденият поглед на Белатрикс те стиснаха десните си ръце.
— Ще ти е нужна пръчката, Белатрикс. — студено каза Снейп.
Тя я извади, все още изглеждайки учудена.
— И ще трябва да се приближиш още малко. — каза той.
Тя пристъпи напред така, че застана над тях, и постави края на пръчката си върху свързаните им ръце.
Нарциса заговори.
— Ти, Сивъръс Снейп, ще наблюдаваш ли моя син Драко докато той се опитва да изпълни желанието на Черния Лорд?
— Да. — каза Снейп.
Тънък огнен език се появи от пръчката и обгърна ръцете им като нажежен проводник.
— Ще направиш ли всичко по силите си да го предпазваш от неприятности?
— Да. — каза Снейп.
Втори огнен език се изстреля от пръчката и се свърза с другия, създавайки пламтяща верига.
— И ако се наложи… ако изглежда сякаш Драко ще се провали… (ръката на Снейп се дръпна от нейната, но той не я издърпа), — ще извършиш ли делото, което Черният Лорд иска Драко да извърши?
Имаше моментна тишина. Белатрикс гледаше, с пръчка върху ръцете им, с широко отворени очи.
— Да, — каза Снейп.
Изуменото лице на Белатрикс се освети в червено от яркия пламък на третия огнен език, който се изстреля от пръчката, уви се около другите и се свърза плътно около техните стиснати ръце, като въже, като огнена змия.
3. Ще и Няма
Хари Потър хъркаше силно. Той беше седял на един стол до прозореца на стаята си повече от 4 часа, гледайки притъмнялата улица, и най-накрая беше заспал с лице, опряно на стъклото, очила, килнати на една страна, и широко отворена уста. Запотеното от дъха му стъкло блещукаше от силната оранжева светлина, идваща от уличната лампа навън, и изкуствената светлина оцветяваше лицето му в различни цветове, придавайки призрачен вид на лицето му под разрошената черна коса.
Стаята беше обсипана с различни вещи и боклуци. Пера от сова, огризки от ябълка и опаковки от бонбони се търкаляха по пода, няколко книги със заклинания лежаха в пълен безпорядък измежду събраните на кълбо дрехи върху леглото, осветена от лампата купчина вестници, поставена на бюрото. Заглавието на един от тях гласеше:
Продължават да се носят слухове относно мистериозната последна тревога в Министерството на магията, по време на която Този-който-не-трябва-да-се-назовава бе забелязан отново.
— Не ни е позволено да говорим за това, не ме питайте нищо. — каза един обезпокоен Обливиатор, който отказа да каже името си, излизайки от Министерството предната вечер. Въпреки това високопоставен източник в Министерството потвърди, че случката се е състояла в Залата на пророчествата
Макар Министерството и досега продължава да отрича, че подобно място съществува, магьосническата общност не искаха да повярват за съществуването на такова място, сред голяма част от магьосническата общност се говори, че смъртожадните, които сега изтърпяват присъди в Азкабан за взлом и опит за кражба, са се опитвали да откраднат пророчество. Същността на това пророчество е неизвестна, въпреки че разпространена хипотеза е, че се отнася за Хари Потър, единствения, за който се знае, че е оцелял след смъртоносното проклятието, и който е бил в Министерството въпросната вечер. Някои стигат до там, че да наричат Потър „избрания“, като вярват, че само той може да ни спаси от Този-който-не-трябва-да-се-назовава. Сегашното местонахождение на предсказанието, ако наистина има такова, е неизвестно, въпреки че…