Среднощният диамант [bg]

Оставихме я близо до главния път за влизане в Кейп Триумф.

— Благодаря за помощта — каза тя, докато слизаше от коня. — Нямаше да мога да направя това без вас. Без когото и да е от двама ви.

— Удоволствието е наше. — Том се поклони, доколкото можа от коня, и компенсира липсата на елегантно отмятане на пелерината, като изпрати Аделейд със старо лорандийско пожелание за сбогуване, което осфридианците и сирминиканците често използваха. Означаваше „Ариниел да те закриля“. Макар да знаех, че Том само се перчи, повторих наум думите и се надявах, че ангелът слуша. Аделейд притежаваше сила, която бях подценила, но въпреки това изглеждаше дребна и самотна, докато се отдалечаваше.

Върнах новата кама на Том, отклонявайки настояването му да я задържа.

— Това е последното появяване на лейди Авиел — казах му. — Този път го мисля наистина.

— Тогава бъди някоя друга, ако искаш, защото имам още една работа за теб.

— Том…

— Просто слушай. Никакви кражби, никакви нападения. Защита, не нападение. Този път аз съм този, който ще прекарва стоки, и имам нужда от способни мъже — и жени — за да ме пазят. Имам няколко фургона, които потеглят към Алма днес. Ти ще си натоварена с пазенето на единия и ако всичко мине добре, най-лошото, което ще ти се случи, е отегчителна езда дотам и обратно. Ако нещата не минат добре — тоест, ако някой се заинтересува от товара ни — тогава ще ни помогнеш да ги отпратим. Лесно е.

— Винаги казваш това и никога не е вярно! А Алма е на три дни път.

— Ъъ, по-скоро два. Ще минем съвсем малко оттатък границата.

— Няма значение. Дори да разполагах с такова време, вече няма да изпълнявам никакви задачи за теб.

Той кимна с глава към портата:

— Ако се тревожиш за лейди Уитмор, можеш да изчакаш и да видиш каква ще се окаже присъдата. Аз имам такова намерение. Ще бъде лесно да настигнеш другите.

— Не.

— Парите…

— Не, Том. За последен път: спри да ме молиш. Зелените му очи ме преценяваха в продължение на

дълги мигове. Тук, на слънчевата светлина, ми напомняха за морето по западното крайбрежие на Сирминика.

— Онова, в което си се забъркала, каквото и да е то, е нещо глупаво и сантиментално, нали? Такова прахосване на талант. — Той пришпори коня си напред и поведе онзи, който бях яздила. — Няма да моля повече, но се надявам да се срещнем отново. Сбогом, ангеле.

От мен се вдигна облак, когато той потегли към един от по-дискретните входове на града. Животът щеше да е по-лесен без Том Шортслийвс — и лейди Авиел — в него. Обърнах наметката си с хастара навън и свалих перуката и маската, преди да вляза в града, но ми трябваше нещо по-добро. Панталоните бяха рядко срещана дреха за която и да е жена, а какво остава пък за някоя в Бляскавия двор. Трябваше да намеря нещо друго, което да облека, преди да отида в съда.

Никой не отговори, когато почуках на вратата на Айана, затова отворих ключалката с шперц и се надявах, че тя няма да възрази. Вътре витаещият аромат на чай ми подсказа, че вероятно току-що съм я изпуснала, преди да тръгне за работа в Уистерия Холоу. Взех си нещо за закуска и намерих една от роклите, които бяхме осигурили за Аделейд. Не ми отиваше твърде, но беше по-добре от нищо. Доядох хляба и се приготвих да тръгвам за процеса. Надявах се да мога просто да се вмъкна с другите момичета, преди някой да забележи, че…