Диамантен меч, дървен меч [bg]

Водата от манерката успя да свести девойката, която обаче остана замаяна.

- Кха - прокашля се Сидри. - Трябва да се махаме... Добре, че изходите не рухнаха.

- Вземай вещите, джудже. Аз ще нося Тави.

Промъкнаха се през полузатрупаната зала до тесния проход, посочен от Сидри. Заслизаха по грубо изсечени в плътта на планината стълби, които се усукваха във винт право надолу.

Към Тъмата.

- Кан... - със слаб глас запротестира девойката. - Нека поспрем, да се съвзема... Сега не бива никъде да вървим... а може би изобщо няма да продължим...

- Какви са тия приказки! - веднага подрипна джуджето. -Каменният престол...

- Знаеш ли къде ще ти завра този престол? - надвеси се над него Волният. - Щом Тави е казала, че не може, значи е така!

- Сидри - бързо се намеси вълшебницата, - никога не съм чувала за подобни твари. В книгите на Наставника даже няма и думица за тях. Откъде дойдоха? Защо спряха пред твоето чародейство? Ако сте се сблъсквали и преди с тази сган, защо си мълчеше?

- Такива и аз виждам за първи път! Не сме се сблъсквали -озъби се джуджето. - Дадоха ми талисман-пазител, разбра ли?

- Значи не е бил прашец...

- Не е бил! Амулет на Празните хълмове се нарича! Събира цялата сила на планинита и я превръща в омагьосан кръг, през който никой със зли намерения не може да премине. Не, не, не ме моли да го разгледаш! Заклех се да не го оставям в чужди ръце, даже вашите! Пазех го за обратния път... пък виж какво стана. И то заради тебе! Да беше баела по-чевръсто, магьоснице! Не да въртиш точилен камък нахалост. Какво се туткаше, а? Вместо да срутиш тавана по-бързо, ти се вцепени като млада булка пред... Хм. Аз не мога да направя такова нещо - половин ден ще има да дърдоря заклинания... И с барелефите можеше да си по-внимателна!

Кан-Торог не успя да избухне, защото Тави изведнъж виновно се оклюма.

- Извини ме, Сидри... Уплаших се. Страх ме е от мишки и плъхове от малка. Ако не беше ти...

Нищо не укротява един разгневен мъж толкова бързо, колкото признанието на една жена, че е била слаба. Сидри тутакси сконфузено се ухили.

- Карай... Било каквото било. Да забравим. Казвай сега какво да правим нататък. Ще ви водя, ясна работа, ама само кажи дали може?

Тави поклати глава.

- Засега не. Докато не разбера какво се е случило. Долу... е такъв Мрак! И плъховете...

- По-точно? - намръщи се Кан, който не обичаше дълги и неясни разсъждения.

- Засега им запуших пътя. Ако не прегризат камъка, няма от какво да се притесняваме. В безопасност сме. За известно време. Трябва да помисля. Вие ме пазете, оглеждайте се, защото ще съм заета.

- Добре, Тави. Само мисли по-бързо, ако обичаш.

- Ще направя всичко възможно, Кан. - Тя се съсредоточи.

Наставникът ги учеше да дробят сложните задачи на малки въпроси, лесни за решаване. Тъма. Велика власт, велика сила. От прастари времена живуща „под корените на планините". Смътните видения, които преследваха вълшебницата, откакто бяха поели по джуджешките тунели. В крайна сметка всичко ги доведе до плъховете, чиято слюнка разтваря камъка. Тави не се съмняваше, че противниците им съвсем скоро ще си пробият път през рухналата зала. И тогава ордата щеше да се втурне да преследва живата плът и кръв на тримата търсачи. А по-специално - нейната плът.