Републиката на крадците [bg]

Стиснатите челюсти на Монкрейн се раздвижиха, сякаш беше вкусил нещо гадно.

— А не трябваше ли да сте петима?

— А не трябваше ли ти да си на свобода? — вместо отговор попита Сабета. — Другите трима се опитват да запазят трупата ти от разпадане в хана на Глориано.

— Жалко, че не дойдохте по-рано — каза Монкрейн. — Опасявам се, че не ви очаква друго, освен да си съберете багажа и да се върнете. Кажете на господаря си, че ценя направения жест.

— Не стига — каза Локи. — Пратиха ни, за да се качим на сцената. За да се учим от тебе!

— Да ти дам ли един урок, момче? Ако установиш, че си се родил, бързо гледай да се върнеш обратно, защото животът е безкраен лайнян празник!

— Можем да те измъкнем оттук — каза Сабета.

— Ако ни съдействаш — добави Локи.

— О, значи можете да ме измъкнете, така ли? — Монкрейн коленичи и прокара едната от окованите си с белезници ръце по пода. — Разположили сте армия от близо хиляда души на подстъпите към града? Осведомете ме, когато щурмуват кулата, за да не ме заварят случайно без гащи.

— Познаваш господаря ни — сниши глас Локи. — Със сигурност можеш да се досетиш що за ученици има.

— Познавах господаря ви — каза Монкрейн. — Преди години. Но си мислех, че ми изпраща актьори. А вие актьори ли сте? Това ли е целта, с която боговете са протегнали ръка и са докоснали каморските ви душички, а? Дарили са ви със сребърни езици?

— Можем да играем на сцената — каза Сабета.

— Нима? Но дали сте лъвове? В моята компания няма място за други освен за лъвове! — И Монкрейн обърна глава към охраната на вратата. — Нали сме лъвове, момчета?

— Само ако шибаният ти глас все така гърми — рече единият страж.

— Видяхте ли? Това са лъвове! А вие можете ли да надавате рев, деца?

— И на сцената, и извън сцената — хладно каза Сабета.

— Хм. Това е смайващо, защото от моето място тук изглеждате на… на шестнайсет? На седемнайсет? Друго освен мокри сънища не ви се е случвало, познах ли? Е, всъщност ти може и да ставаш за сцената, сладур, като си пуснеш косата и развееш циците си като знамена; със сигурност публиката няма да заспи. Обаче ти — обърна се той към Локи — на какъв се правиш? Костите ти са като на врабче. В торбичките, където мъжете имат зрели плодове, ти имаш смокинови семенца, нали? Дали изобщо се бръснеш? Какво, по дяволите, правиш, като идваш тук и веселяшки ми го завираш отзад?

— Ние сме единственият ти шанс да се освободиш — кипна Локи, който насмалко щеше да изрази поредица от не толкова продуктивни мисли.

— Да се освободя ли?! Та тук ми харесва. Хранят ме, а кредиторите няма да ме докопат поне до идната година. Държавата Еспара ще се ограничи с една ръка. Та това си е успешна сделка, като се има предвид какво може да ми се случи, ако ми скроят шапката на улицата.

— Как се казва благородникът, когото си ударил? — попита Сабета.

— Какво ви пука? — попита Монкрейн. — Каква полза за вас, след като ще се понесете обратно натам, откъдето сте дошли, мамицата му?