![Драконите на изчезналата луна [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/2/drakonite-na-izcheznalata-luna-bg-download.jpg)
Драконите на изчезналата луна [bg]
- Автор: Уэйс Маргарет, Хикмэн Трэйси
- Серия: Войната на душите #3
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 9547612212
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконите на изчезналата луна [bg]». Краткое содержание книги:
Крилете на мъртвия дракон приличаха на стени от пламък, а огънят бързо приближаваше и тялото му. Съвсем скоро Мина щеше да седи върху дракон от огън. Чувстваше жегата, но това бе дребна пречка. Виждаше единствено врага си. И най-сетне разбра какво трябваше да стори, за да го надвие.
— Такхизис, бий се заедно с мен! — извика тя и като издигна копието, насочи върха му нагоре.
И ето че дочу глас. Същият глас, който й бе проговорил, когато бе на четиринайсет години. Беше избягала от дома си, за да потърси този глас.
— Аз съм с теб — каза Такхизис.
Богинята разпери ръце, които се превърнаха в драконови криле. Драконът започна да лети нагоре, издиган от могъществото й. Издигаха се все по-бързо. Въздухът увличащо подхващаше пламъците и ги разгаряше разкъсващо край Мина. Бронята я защитаваше от тях, ала не и от топлината им. Вдъхновена от божественото присъствие на Такхизис, момичето не усещаше нищо, даже когато нажеженият метал започна да обгаря кожата й. Сега вече съвсем ясно виждаше, че победата ще бъде тяхна. Раненият корем на драконесата се приближаваше все повече, а кръвта на Малис капеше по лицето й.
След което съвсем внезапно Такхизис изчезна.
Мина почувства отсъствието й като връхлитаща вълна от леден въздух, който й отне способността да диша и я остави почти напълно задушена. Сега бе сама — съвсем сама на гърба на дракон, който се разпадаше в пламъци, а нейната богиня я бе изоставила и Мина не знаеше защо.
„Може би — помисли си отчаяно водачката — това е изпитание.“
Такхизис и преди я бе подлагала на изпитания — например когато Мина я бе открила и беше изявила желание да й служи. Онези изпитания бяха трудни и изискваха от нея да докаже верността си с кръв, думи или дела. Не се бе провалила в нито от тях. Но нито едно не бе чак толкова трудно, колкото това. Нямаше как да го преживее, ала това беше без значение, понеже в смъртта си щеше да бъде заедно със своята богиня.
Ето как Мина напрегна цялата си воля, за да накара пламтящия дракон под себе си да прелети тези последни няколко стъпки и дали тя или пък инерцията на създанието, но в крайна сметка благодарение на едно от двете замисълът й успя.
Огненият дракон се разби в тялото на Малис с ужасяваща сила. Кръвта, капеща от раната й, в същия миг възвря — тъй нажежени бяха пламъците.
В този момент Мина издигна копието и го заби с всичка сила в корема на драконесата. Върхът му се вмъкна през отслабените люспи и отвори широка рана в плътта.
Погълната в кръв и пламък, Мина се улови здраво за копието и започна да се моли богинята този път да реши, че е достойна за нея.
Малис почувства болка, каквато никога дотогава не бе изпитвала. Така непоносима, че несъзнателно освободи тялото на синия дракон от хватката на челюстите си. Крясъкът й бе невероятен. На Галдар му се искаше да може да запуши ушите си, за да избяга от непоносимия звук. Нямаше как обаче, защото, ако се пуснеше, щеше да полети право надолу. Двамата с Бръснач се спускаха в спирала към земята. Господарите на Смъртта, които допреди миг се бяха виждали някъде долу, вече се извисяваха над тях. Заострените скали на планинските скатове щяха да превърнат приземяването им в огромно изпитание.
Бръснач бе смъртно ранен, ала още жив и с невероятно усилие на волята се опитваше да запази контрол. И макар да знаеше, че умира, все пак се стараеше да запази ездача си. На Галдар оставаше единствено да му помогне с каквото може, а то бе да не мърда, за да не му създава допълнителни трудности. Навярно всеки мах на драконовите криле струваха на синия невероятна агония, понеже Бръснач всеки път надаваше приглушен вик и потрепваше конвулсивно, ала въпреки това се спускаха, а не падаха. Драконът потърси с угасващия си взор подходящо място за кацане.
Уловен за врата му, Галдар извърна глава и погледна нагоре, за да види Мина, възседнала огнения си дракон. Създанието под нея гореше изцяло. Пламъците се издигаха и от върха на копието. Страховитата пламтяща топка най-сетне се сблъска с Малис, поразявайки я в стомаха, право в предишната рана, която момичето й бе нанесло. Коремът на Малис се отвори широко, а от вътрешността на драконесата рукнаха потоци черна кръв.
— Мина! — извика отчаяно Галдар, ала страховитият рев на Малис погълна вика му.
Ослепена от драконовата кръв и изоставена от своя бог, Мина продължаваше да се държи за драконовото копие. После с последно усилие на волята заби още по-надълбоко оръжието, за да прониже сърцето на врага си.