Драконите на изчезналата луна [bg]

Вниманието на драконесата бе насочено към синия. Само едно мързеливо плясване с крила й позволи да се устреми право към тях. Бръснач замахна с опашка и усилено започна да бие с криле.

— Лети, проклетнико! — изрева Галдар, макар и сам да виждаше, че драконът използва и последната си капчица сила в опита да надбяга Малис.

Минотавърът погледна през рамо. И това му бе достатъчно, за да разбере, че състезанието беше загубено предварително. Бръснач едва успяваше да си поеме дъх. Крилата му биеха неуморно. Мускулите на силното му тяло се напрягаха и разпускаха. Малис почти не се беше задъхала и очевидно ги следваше без никакви усилия. Челюстите й се раздалечиха за пореден път и помежду им проблеснаха острите й зъби. Смяташе да прекърши гръбнака на Бръснач, да изтика ездача му и да го остави да пада през хилядите стъпки, които ги деляха от острите скали под тях.

Галдар стисна още по-здраво копието.

— Няма да успеем! — извика към синия дракон. — Обърни се срещу нея!

Бръснач изви. Галдар се втренчи в очите на Малис. После вдигна копието и се приготви да го запрати към гърлото й.

Малис разтвори още по-широко челюсти, ала вместо да посегне към синия дракон, издаде странен задъхан звук.

Мина бе използвала удалата се възможност, за да се приближи под нея, и бе забила драконовото копие в стомаха й. Оръжието беше пронизало външния слой от червени люспи, отваряйки широка пролука в корема на създанието.

Малис бе извикала по-скоро от учудване, отколкото от болка. Копието не беше успяло да я засегне кой знае колко.

Но изненадата и по-лошото — нанесената обида — я бяха разгневили далеч повече. Тя се изви презглава във въздуха и едновременно протегна нокти и изщрака със зъби.

Мъртвият дракон се оказваше доста маневрен и умел в придвижването. Гмуркаше се, избягваше протегнатите й нокти и всячески успяваше да се изплъзне на опитите й да го улови. Сетне изведнъж рязко се спусна надолу, докато Галдар и неговият син дракон се издигнаха и направиха завой с намерението да предприемат нова атака.

Малис започваше да се изморява от всичко това. Вече не й беше никак забавно. Нищо не й пречеше да приложи малко повече старание, за да победи, и тя разпери криле, за да набере скорост. Възнамеряваше да хване този труп и да го разкъса парче по парче, да отдели плътта от костите му и да го изпрати обратно в гроба. Същото смяташе да стори и с ездачката му.

Галдар никога дотогава не бе виждал някой да се движи толкова бързо. Двамата с Бръснач летяха по дирите на Малис, ала нямаше никаква надежда да я достигнат. Не и преди да е погубила Мина.

Драконесата издиша огнения си дъх.

Галдар изкрещя предизвикателно и срита Бръснач в хълбоците. Може би нямаше да успее да спаси Мина, но поне щеше да отмъсти заради нея.