Драконите на изчезналата луна [bg]

Кожените криле на мъртвия дракон започнаха да искрят със зловещ блясък. И макар да продължаваше да гори, трупът му успя да излезе от смъртоносната спирала и да се издигне малко преди да се стовари на земята.

Галдар нададе нов победоносен рев и размаха копието си с надеждата да привлече вниманието на Малис.

— В атака! — изкрещя той.

Бръснач не се нуждаеше от втора подкана. Синият дракон вече се спускаше остро надолу с оголени зъби. Минотавърът усети как нещо в корема на създанието изклокочи, след което от устата на Бръснач проряза мълния и порази Малис в главата. Екотът от гръмотевицата едва не го събори от седлото.

Драконесата се затресе спазматично, докато електричеството протичаше през тялото й. Минотавърът за момент се поддаде на надеждата, че мълнията е успяла да я довърши, и едва не изпадна в дива радост. Сетне гръмотевицата отшумя и мълнията изтля, а Малис разтърси замаяно глава като боец, който току-що е получил замайващ удар в челюстта, след което се засили и с отворена паст се хвърли срещу им.

— Приближи ме! — извика Галдар.

Бръснач се подчини и проряза въздуха съвсем близо до главата на чудовището, а минотавърът запрати копието колкото можеше по-силно към окото на драконесата. Видя как върхът на оръжието прониза очната ябълка на Малис, видя и как окото й почервенява, а драконесата започва да мига обезумяло.

Нищо повече. Но опитът му бе струвал тъй много.

Маневрата на Бръснач го бе приближила прекалено близо до главата на драконесата, за да успеят да се измъкнат навреме. А ударът му не бе извадил Малис от битката, както се беше надявал. Огромният заострен прът изглеждаше като жалка тресчица, забита в окото на създанието. Едва ли й създаваше повече неприятности от някоя мигла.

Главата й се издигна и тя се стрелна към тях с щракащи челюсти.

Галдар имаше само един шанс за спасение. Той се хвърли от седлото, улови се здраво за шията на животното под себе си и се притисна към него. Малис впи зъби в тялото на синия дракон, а седлото изчезна в хищната й паст.

По хълбоците на Бръснач се стичаха потоци кръв. Синият дракон изкрещя от болка и ярост, докато отчаяно се бореше с нападателя си, посягаше с предни и задни лапи към лицето й и я удряше с опашката си. Галдар не можеше да стори нищо повече, освен да не се изпуска от шията му, облян в кръвта на създанието.

Малис разтърси Бръснач подобно на куче, което си играе с уловен плъх. Сетне минотавърът чу страховито изпукване, а драконът под него нададе подлудяващ писък.