![Детето на нощта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/0/deteto-na-noshchta-bg-download.jpg)
Детето на нощта [bg]
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Хрониките на гарваните #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545859489
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Детето на нощта [bg]». Краткое содержание книги:
Незнайния се чумереше. Левият му крак беше опънат напред и той неспирно разтриваше с длан хълбока си.
- Май е време прямо да ни кажеш как си - настоя Хирад. - Така най-добре ще ти намерим мястото.
- Искам Аеб да стоя вляво от мен. Иначе никакви особени грижи, разбрахме ли се? Не можем да си ги позволим.
- Няма да ми се измъкнеш толкова лесно. Кажи най-после как си.
- Кракът ми е схванат и слаб. Тепърва ще заздравявам мускулите, засега са както ги е възстановила Ериан. Веднъж-дваж усетих гърч в крака. Ериан казва, че това ще мине, но дотогава нямам свобода на движенията.
- И какво реши?
- Няма да въртя двуръчния меч, не ми стига силата да пазя равновесие. Елфите имат оръжия в повече на кораба. Не съм свикнал с такива мечове, но имаме ли избор? Ще си помагам с кинжал в лявата ръка. - Незнайния тръсна глава. - Съжалявам, Хирад. Като гледам, аз ще бъда слабото звено във веригата.
Варваринът само изви вежди, но Дарик не сдържа смеха си.
- Слабо звено ли? Тоест ще бъдеш по-добър боец от повечето срещу теб, вместо да превъзхождаш всички несравнимо?
- Незнаен, какви са най-големите ни затруднения, след като чу Ериан и Ренерей? - попита Хирад.
Незнайния изсумтя.
- Онези няма да се втурнат на тълпа нагоре по пътеката, щом стъпят на острова, нали? Имат си магове, които могат да пренасят във въздуха войници, макар и на къси разстояния. Ще очакваме нападения от всички посоки. Ако не успеем да запре- чим поне някои от входовете към онази голяма къща, направо ще ни стъпчат. Впрочем не успеем ли да защитим къщата от разрушителни заклинания, всичко останало няма никакво значение.
- Дали ще го направят? - усъмни се варваринът.
- Аз бих постъпил така на тяхно място - увери го Дарик. - Няма да рискуват живота на своите хора и ще се надяват бързо и безпощадно да постигнат целта си.
- Има ли начин да им попречим?
- Зависи колко от Закрилниците си склонен да рискуваш извън къщата - проточи пълководецът. - Може би дордоверците ще предположат, че ние ще изберем плътния защитен ред. Знаят, че идваме на острова с един-единствен кораб, значи не сме многобройни.
- Не забравяй, че те не знаят каква съпротива да очакват от обитателите на самия остров - вметна Незнайния.
- Вярно, но скоро ще проумеят, че там не е имало почти никакви сили - завъртя глава Дарик. - Ако скрием Закрилници извън къщата, могат да се разправят с малки групи магове, за да не извършат поредното заклинание. Е, зависи колко мечо- носци са им останали на дордоверците.
- Ти колко Закрилници би отделил от отбраната на къщата? - попита Хирад.
- Не повече от осмина. Не знаем какъв е теренът там. Не бива да се виждат и отгоре, и откъм земята...
- За друго сещаш ли се? - прекъсна варваринът Незнайния.
- Да, още не сме огледали как е на острова, но пристигнем ли, няма да остане време дори да се почешем.
- Не бива да се делим на малки групички, докато не ни принудят - отсъди огромният мъж. - Но и идеята на Дарик си я бива, стига наистина да ги изненадаме. Твърде много зависи от здравето на Ал-Дречар. Не е добре нашите магове да хабят запасите си от мана за поддържане на щитове около къщата. Опрем ли дотам, трудничко ще отблъскваме войниците да не нахлуят.
Той въздъхна и се изправи с гримаса.
- Имам нужда от почивка. Първо ще походя по палубата да се отпуснат малко тези мускули. Някой друг?
- Защо пък не!- кимна Хирад.
Дарик се усмихна.
- Аз избирам да тупна няколко пъти от койката, докато се мъча да поспя.
Хирад изгледа Незнайния.
- Хайде, старче, да качим тия твои скърцащи кости на палубата.
- Виждаш ли ми юмрука? Все същият си е, да знаеш. Не съм толкова сакат, че да не те просна.
- Първо трябва да ме хванеш - прихна варваринът.
По зазоряване „Слънцето на Калеюс“ напредваше по-бавно. Вятърът виеше около островите, превиваше дърветата по склоновете и Джевин бе принуден да намали платната. На „Океански бряст“ сториха същото, а когато трите кораба на Дордовер се натъкнеха на свирепите внезапни вихрушки, и те щяха да стигнат до това решение.
Плаваха по широк проток между два големи острова. Облаците надвисваха по-ниско от когато и да било, поглъщаха планинските върхове и дори високите хълмове. Единственото облекчение бяха укротените вълни.
Рен още стоеше на рулевата палуба и рядко отделяше поглед от кърмата на другия кораб - чакаше знак, че е време да продължат с лодките. Всички моряци, които не бяха на вахта, се тълпяха по палубите редом с Гарваните и всички Закрилници. Джевин не го свърташе на едно място, искаше да са готови за незабавни действия, ако корабът заседне. Закрилниците щяха да спуснат лодките по указания на моряците.