Детето на нощта [bg]

- Това ли е знакът? - промърмори Джевин.

- Да - потвърди Ренерей. - Трябваше да продължат по про­тока. Не биваше да се отклоняват чак докато отминат следва­щия остров.

- Разчитам на твоя опит - кимна той. - Какво искаш от мен сега?

- Ако е възможно, продължавай до мястото, където те се от­клониха от курса. Там ще спуснем колкото лодки са ни нужни и ще продължим към Херенденет. Вие или следвайте „Океанс­ки бряст“, докато намерите закътан залив, за да се скриете, или се върнете. Няма друг излаз към океана оттук. Решавай сам.

- А какво има наляво?

- Остров до остров. За един ден ще стигнете до лагуна, където корабът ще е в безопасност, но трябва да останете плътно до дес­ния бряг през цялото време. Покрай левия е пълно с рифове.

Джевин кимна отново.

- Ами „Океански бряст“?

- Не знам... - Гласът ѝ пресекна от тревога. - Сигурно ще се помъчи да отдалечи Черните криле от острова. Капитанът е един от най-смелите елфи, които познавам.

Палубите гъмжаха от хора и елфи, оръжия, сгънати платна и сандъци с храна. Закрилниците се струпаха около гредите с макари, закрепиха на тях големите лодки и ги спуснаха на во­да откъм подветрената страна на кораба, после пъргаво слязо­ха по мрежите и заеха местата си при веслата.

Джевин реши да даде на отряда две големи лодки, в които се разпределиха Закрилниците. Дарик и Ренерей щяха да тръг­нат с тях. Също и Троун, макар че още спеше. Хирад не искаше да слуша възражения.

- Ако ще се мре, поне да бъдем всички заедно. И дано Ал- Дречар успеят да направят нещо за Троун.

Гарваните щяха да се поберат в по-малка едномачтова лод­ка. Това беше всичко, което капитанът на „Слънцето на Калеюс“ пожела да отдели. Трябваше да останат лодки и за екипа­жа, ако корабът пострада в архипелага.

Елфите помогнаха на Незнайния да слезе по мрежите, спус­нати от борда на кораба. Той не поиска да седне, а намери опора в мачтата. Хирад се спогледа притеснено с Илкар, после двама­та също заеха местата си отпред. Дензър щеше да бъде корм­чия. Ериан седна до него.