Детето на нощта [bg]

- Бягайте!

Който можеше, вече правеше тъкмо това. Мнозина скачаха в морето, а рулевият мигновено завъртя щурвала, за да избегне удара. Закъсня.

Умиращият дракон се заби с главата напред малко под рав­нището на главната палуба. Сблъсъкът беше страховит и зву­кът заехтя на много мили над вълните. Грамадното тяло разце­пи кораба по средата. Пречупени дъски и греди изригнаха като гейзер, прекършената в основата гротмачта се стовари върху останките на палубата, отскочи и цопна във водата. Крилете на дракона доразкъсаха отслабения корпус, замръзналата опашка се пръсна на парчета.

Двете половини на кораба хлътнаха по средата, тялото на Хин-Каан замря между тях и с тежестта си още по-бързо пов­лече корпуса към дъното.

Докато се отдалечаваше над вълните със Сенчести криле, кои­то бе подготвил за всеки случай, Вулдарок трепереше от непоно­сим страх още какво ли би могло да ги сполети от бурното небе.

Ша-Каан нададе такъв рев на ярост и скръб, че прогони ти­шината. Двамата с Hoc-Каан лудешки се спуснаха натам, къ­дето водата погълна Хин-Каан и кораба.

Намериха го мъртъв, оплетен във въжета и заклещен в раз­кривени дъски. Главата с помътнелите очи сочеше нагоре, ши­ята също се бе проточила, сякаш морето искаше да придаде дос­тойнство на последния му покой.

Ша-Каан зави, нареди на Hoc-Каан да го следва и се понесе във въздуха. След толкова несгоди в Балея неговият събрат бе погубен от хората. Трябваше да има възмездие за смъртта му.

Но докато се издигаше към облаците и се озърташе в търсе­не на врагове, отново човек го спаси от собствения му гняв.

„Недей, Ша-Каан. Ще те убият.“

Драконът се взря по-внимателно надолу, видя колко магове са се скупчили по палубите на оцелелите кораби и призна, че Хирад Хладнокръвния е прав.