Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

Друга част от историята, която леко видоизмених, е свързана с легендата на Марго и Никълъс. Когато няколко жени започнали да работят за УСО, тяхната легенда била, че работели за Междуведомствената изследователска служба, измислена организация. Жените агенти за УСО се набирали от СЖВВС и няколко били назначени за младши офицери в СЖВВС, подобно на Марго. Направих Марго една от първите жени, работили за УСО, преди протоколът за работата с тях да бъде финализиран, така че да мога да създам легендата за годежа. Възможно е това да се е случило – тъй като УСО било тайна организация, никой не знаел с точност как точно действа. Като експерт в УСО, в своята книга „УСО – 1940 – 1946“ Фут пише: „Точната бройка на УСО никога не бе разкрита… кой принадлежеше и кой не принадлежеше към него бяха въпроси толкова трудни и заплетени…“ Така че приех, че това би било възможно.

По-голямата част от информацията, която Елиът разкрива на Кат за УСО, се основава на факти, включително неуспеха на операцията по издирванията на изчезналите агенти – особено на жените – към края на войната. Почерпих по-голямата част от тях от прекрасната книга на Сара Хелмс „Живот, преминал в тайни: Историята на Вера Аткинс и изчезналите агенти от УСО“. В нея също така намерих и историята за объркване на идентичността на агентите Соля Олшански и Нора (Нур) Инаят Кан.

Освен гореизброените книги, проучванията ми, свързани с УСО, ме отведоха в Имперския военен музей в Лондон и открих, че постоянната им колекция „Тайната война“ е много полезна. Изчетох също така документите на УСО, съхранявани в Националния архив в Кю, и се позовах на книгата „Жените, които шпионираха за Британия: Жени тайни агенти през Втората световна война“ на Робин Уокър и на „Героините на УСО: британски разузнавачки във Франция“ на Берил Ескът.

Някои историци, занимаващи се с УСО, проблематизират използването на думата „шпионин“ по отношение на агентите на УСО и предпочитат да ги наричат „тайни агенти“. Въпреки това обаче, както отбелязва Сара Холмс, жените са работили за секретна служба; не са носели военна униформа и можели да бъдат екзекутирани за шпионаж; нямали никаква правна защита, тъй като по времето, когато била написана Хагската конвенция, никога не се предполагало, че жените ще бъдат използвани като бойци; и те извършвали нелегална дейност на вражеска територия. И ако това не ги прави шпиони, тогава не мога да си представя какво друго би могло.

Най-трудно ми бе да пиша в тази книга за концентрационния лагер Равенсбрюк. Спомените на Женевиев дьо Гол „Зора на надеждата: Спомени от Равенсбрюк“ са сърцераздирателни. От тази книга заех историята за тортата за рожден ден, направена от трохи. Книгата на Сара Хелм „Равенсбрюк: Живот и смърт в женски концентрационен лагер на Хитлер“ е задълбочена, значима и завладяваща и използвах много от случките, които жените са разказали на Хелм в моя роман, включително всичко, свързано с детските ясли, камионите на смъртта в гората, стоварването на тела за сортиране пред лазарета, заповедта със задна дата, получена от командира на лагера Сухрен да убива по две хиляди затворнички всеки месец, проверката на жените на Разпети петък и дързостта на Жани Русо в Торгау.