Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

Защото Каро е побрала в този куфар небето, небето на Корнуол – онова небе, под което бе израснала Скай Пенроуз, онова небе, което блестеше навсякъде около нея и Никълъс Крофърд, когато за пръв път станаха приятели, а след това – любовници. Онова небе, което я накара вътрешно да загуби самообладание по начин, по който не вярваше, че все още е способна.

— Кристиан направи една и за мен – казва Каро.

Марго се отпуска на пода, обвила една ръка около себе си, с другата покрила устата си, и се разридава.

Каро сяда до нея и я прегръща, също разплакана. Минава дълго време, преди някоя от тях да успее да помръдне.

— Ще я облечеш ли? – прошепва Каро и Марго кимва.

Съблича полата от костюма „Бар Сют“, с който е облечена, и разкопчава сакото. Каро държи роклята и тя влиза в нея, като не се оглежда в огледалото, преди Каро да се справи с всички закопчалки, а коприната и тюлът плътно се увиват около нея като втора кожа.

Но това не е кожата на скръбта. Това е кожата на спомена и ефектът е брутален. Вижда как ръцете й треперят, докато се изправя пред себе си. Вече не е Марго Журдан. Тя е другата жена, все още заключена в душата й.

— Да не я забравиш – прошепва Каро, като разкопчава горнището на роклята и показва в огледалото името, което е изписала на етикета от вътрешната страна. – Носи тази рокля, както и аз ще го направя, и мисли понякога за нея; за всичките добрини, които направи, за цялата любов, която носеше в себе си. Това не бе незначително.

Не, Никълъс, не бе незначително, мисли жената, позната сега като Марго Журдан. Как бе възможно той да се държи така, сякаш е било?

ЧАСТ ШЕСТНАЙСЕТА

КАТ

Трийсет и осма глава

Корнуол, 2012

На Кат й бе необходим цял месец, докато убеди баба си да се качи в самолета. Марго нямаше паспорт и не искаше да пътува и накрая се наложи Кат да прибегне до откровени лъжи и изнудване. Каза, че от архивите на „Диор“ настояват да се срещнат с баба й, която е настоящата притежателка на роклята на Катерин Диор, преди стажът на Кат да започне, преди да бъдат написани каквито и да било статии, преди произходът на роклята да бъде надлежно проверен. Направи така, че Дейзи и Лизбет да досаждат на баба си с въпроси защо няма да ходят във Франция, докато Марго, раздразнена, не се съгласи да замине.

Кат очакваше тя да се оплаква през целия път дотам. Но баба й през повечето време гледаше през прозореца, сякаш бе очарована от всичко навън – слънчевата светлина, облаците, необятната синева, дори от непрогледната нощ.

След като пристигнаха, се настаниха в хотел до летището. На следващия ден Кат ги откара с кола до Корнуол.

Баба й започна да нервничи, докато наближаваха Портлевън.

— Сигурна съм, че старата къща няма нужда от наглеждане – каза тя.

— Няма да променя намерението си – бе единственият отговор на Кат.

Неочаквано баба й се усмихна. Младежка усмивка; от нея дъхът на Кат секна, тя примигна и й стана тежко, защото колко ли още Марго щеше да се усмихва така?