Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

Скай кимна: – Нямам търпение да го огледам внимателно тази вечер.

В къщата Кат помогна на баба си да се качи в стаята, в която някои от роклите все още висяха на закачалките в гардеробите.

— Ще ми разкажеш ли за тях? – попита тя.

Скай седна на леглото и разказа на Кат как се бе срещнала с Катерин – Каро Диор, когато работела в УСО, и как тя, Каро и Марго станали най-близките приятелки. Всеки път, когато произнасяше името на Марго, гласът на Скай потреперваше.

— Не знаех – каза тя накрая, – нито Марго знаеше, че този ден в гората бяха спрели камиони на Червения кръст. А не камионите на смъртта. Също така не знаехме, че Червеният кръст бе възнамерявал да вземе Каро. Когато ме отведоха в лазарета, Марго извадила ножа, който криеше в ръкава си месеци наред, и порязала крака на Каро с него, достатъчно дълбоко, за да бъде изпратена и тя в лазарета – така че да не остана там сама.

Лицето на Скай се сгърчи: – След това надзирателките… те застреляха Марго.

Кат седна до тънката си, крехка баба, жена, чиито тяло и дух бяха понесли толкова много, и силно я прегърна. Скай се отпусна в нея като рокля, свалена от манекен, или като жена, на която нацистите в Равенсбрюк бяха отнели всичко.

— Само Марго можеше да направи такова нещо – прошепна Скай в рамото на Кат. – Тя бе човек, който можеше да извърши всички смели и ужасни неща, които се налага да бъдат вършени по време на война. Толкова много ми липсва.

Скай отново се разрида и Кат също, като плачеше за жена, която не познаваше, но която бе дала на баба й име и идентичност.

— Каро също бе истинска героиня – каза Скай, когато очите й позасъхнаха. – Тя не бе само Мис Диор – име върху шише парфюм. Много преди това тя бе прекрасна. Нарекох те на Катерин Диор. Марго бе моята сила, а Каро – надеждата ми.

Кат се вкопчи в ръката на баба си.

— Някак си, в камиона за Швейцария – продължи Скай, сякаш бе решена да изрече всичко, – бях записана като Марго Журдан. Продължавах да казвам името й, защото знаех, че не е с нас – така че хората от Червения кръст помислиха, че това съм аз. После, във Франция, когато прочетох за детето на Никълъс в бюлетина на Министерството на отбраната, реших, че се е оженил, както ми бе казала Либърти. Тогава разбрах, че никога вече няма да мога да бъда Скай Пенроуз. Оказа се лесно да сменя самоличността си. Когато излезеш от място като Равенсбрюк, приличаш на…

Скай притисна ръка към устата си. Кат чакаше мълчаливо, като даваше възможност на баба си да се съвземе. Когато Скай отново заговори, гласът й бе изтънял, като вода.

— Изглеждахме съвсем различно. Когато швейцарските лекари се качиха в камиона, за да решат кои да продължат към Франция и на кои се налага да останат в Швейцария в болница – както стана с мен – всички се разплакаха, като ме видяха. А когато Вера Аткинс от УСО дойде да ме види, повярва, че съм Марго. Бях неузнаваема.