Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

БЕЛЕЖКИ НА АВТОРА

Идеята за тази книга ми хрумна, докато четях „Парижанки: Как жените живееха, обичаха и умираха в Париж през 40-те години“ на Ан Себа. От нея научих за Катерин Диор – сестрата на Кристиан Диор. За нейната дейност в Съпротивата по време на войната, за залавянето й от нацистите и изпращането й в концентрационния лагер Равенсбрюк. Как бе възможно да не съм знаела нищо за тази жена, освен че на нея брат й Кристиан нарекъл парфюма си „Мис Диор“?

Реших да намеря повече и за свое изумление установих, че, за жалост, съществуват много малко сведения за Катерин Диор, която била твърде сдържана във връзка с дейността си по време на войната. Успях да събера някои оскъдни факти от вила „Ле Румб“, бившата семейна къща на Диор в Гранвил, която днес е музей, и някои от автобиографията на Кристиан Диор. Катерин рискувала живота си, работейки за Ф2, поддържана от англичаните организация на Съпротивата, която действала основно в Южна Франция. Въпреки това Катерин и нейният партньор, Ерве Папийо де Шарбонери, провеждали акции на Съпротивата и в Париж, като използвали апартамента на Кристиан за събрания на мрежата. За дейността си по време на войната Катерин е наградена с Кръст за храброст и Почетния легион от французите и с Кралския медал за смелост в борбата за свобода – от англичаните.

Както се случва и в моята книга, Катерин била арестувана на 6 юли 1944 година в Париж и е изпратена с последния влак в Равенсбрюк. Известно време полагала принудителен труд в сателитните на Равенсбрюк лагери в Торгау, Абтерода и Марклеберг. Включила съм само Торгау, за да не принуждавам читателя да прескача от място на място за кратък период от време.

До средата на 2019-а не успях да намеря достоверно обяснение как Катерин Диор е излязла от Равенсбрюк през 1945 година. Според повечето източници тя била „пусната“ или „освободена“ близо до Дрезден. Например Себа отбелязва само, че Катерин била „пусната на свобода“ през април 1945 година. В отсъствието на сигурни факти, избрах да я включа в един от конвоите на Червения кръст, които извели затворнички от Равенсбрюк през април 1945 година. Обаче Жюстин Пикарди, която с помощта на Дом Диор пише книга за Катерин Диор, публикува изключително полезна статия в „Харпърс Базар“ през март 2019-а, в която твърди, че Катерин избягала, докато участвала в поход на смъртта от сателитния лагер Марклеберг през април 1945 година. По времето, когато се натъкнах на това обяснение през май 2019-а, почти бях завършила книгата си. Следователно, трябва да приемете като към литературна измислица онази част, в която описвам как Катерин напуска с конвоя на Червения кръст. Очаквам с нетърпение да прочета книгата на Жюстин и да науча повече за Катерин.

Мисля, че романите обикновено произтичат от две или три несвързани истории, които внезапно се сблъскват и такъв със сигурност е случаят с „Тайната на Диор“. Докато правех проучване за „Френския фотограф“, научих за Транспортните спомагателни военновъздушни сили и за важната роля, която жените са играли в тази организация, независимо от първоначалните предразсъдъци и трудности. Също така попаднах на историята на Ескадрила 161, която летяла по пълнолуние към Франция, за да оставя там агенти на Управлението за специални операции, чиято задача била да саботират германците и да ги шпионират. Разбрах, че искам да пиша и за двете групи пилоти.

Последната нишка, която свърза всичко в едно цяло, дойде, когато посетих изложбата на Диор в Националната галерия „Виктория“ в Мелбърн през 2017 година. Там открих, че Австралия е първото място извън Франция, където били показани роклите на Диор през 1947 година, че Дейвид Джоунс организирал специални ревюта с тях през 1948 година и поради това Австралия има силна връзка с модна къща „Диор“.

Много герои в книгата са базирани на реално съществували личности: Полин Гоувър, Розмари Рийс, Джоан Хю, Вера Аткинс, Ейми Джонсън и Катерин и Кристиан Диор са сред най-съществените. Когато използвах име на жена пилот в ТСВВС, това е име на реален човек. Наложи се леко да променя историята по отношение на Полин Гоувър: тя наистина отговаряла за женското подразделение на ТСВВС, обаче Марго Гор била командващ офицер в Хамбъл, а не Полин. Обаче нямаше логика да въведа нов герой, след като читателите се бяха запознали вече с Полин; освен това в романа ми вече имаше една Марго и щеше да бъде объркващо, ако добавех още една.