![Тайната на Диор [calibre 5.34.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/9/8/tajnata-na-dior-calibre-5-34-0-download.jpg)
Тайната на Диор [calibre 5.34.0]
- Автор: Лестер Наташа
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Тайната на Диор [calibre 5.34.0]». Краткое содержание книги:
Десетилетия по-късно модният историк Кат Журдан ще открие във вилата на баба си, на брега на Корнуол, огромна колекция почти недокосвани оригинални рокли на Диор. Известен писател ще й помогне да разнищи невероятната история за това как те са се озовали там. Това е история за любов като от приказките и за брутална война.
Много от случките, свързани с ТСВВС, които разказвам, се основават на факти. Всички ужасни цитати от вестници и списания за жените пилоти са истински, каквито са и първата пресконференция и фактът, че жените пилотирали открити самолети до Шотландия през цялата тази първа мразовита зима. Приписах снимката на пилота на ТСВВС Морийн Дънлоп в „Пикчър Поуст“, на която тя излиза от самолета с ръка в косата си, на Скай. Снимката на Морийн е била направена по-късно от времето, за което разказвам в книгата си.
В много книги, които изчетох за ТСВВС, се споменава за голите медицински прегледи, на които жените били подложени, само подмених времето на действието, за да съвпадне с това в романа. Новопристигналите американски жени пилоти отказали да се подложат на такъв преглед, но ми се иска да вярвам, че Скай, ако наистина съществуваше, също щеше да се възпротиви.
Постепенният напредък на жените от пилотиране на тренировъчни самолети до управлението на бомбардировачи и изтребители и съпротивата срещу тях, с която се сблъсквали на всеки етап, също бе отразен в много от книгите, които изчетох. Марго Гор, командващ офицер в Хамбъл, наистина изпратила две от своите подчинени в база на КВС да раздават усмивки на ескадрила, която била претърпяла загуби. Думите, които съм сложила в устата на Полин, „Ефективни и красиви, моля“ и нейното нареждане пилотите да се направят възможно най-красиви, освен в другите източници, са описани в книгата „Сестри по оръжие: Британски и американски жени пилоти по време на Втората световна война“ от Хелена Пейдж Шрадер. В същата книга е включена и историята на жена пилот от ТСВВС, на която възложили задачата да транспортира „Бофайтер“ до база на КВС, за да покаже на мъжете, които били отказали да пилотират този тип самолети, че дори жена може да го управлява.
Престоят на Скай в Левесден на КВС и тяхното отношение към това жени да пилотират най-големите бойни самолети, както и изискването да полагат повече пробни полети, отколкото мъжете, са истории, базирани на преживяванията на Летис Къртис, записани в „Момичета бомбардировачи“ от Форман. Заповедта всички жени да преустановят летенето и да бъдат подложени на допълнителни тестове за физическа и учебна подготовка, след като Мона Фридландър спуква гума на самолет, е описана в книгата „Жени пилоти на „Спитфайър“ по време на Втората световна война“ от Жил Уитъл.
Обядът, по време на който Скай говори да бъде дадено право на жените да пилотират оперативни самолети, за да се преодолее проблемът с недостига на пилоти в Британия, се основава на подобни събития, на които Полин Гоувър говори по същата тема. Филмът „Те летяха сами“ за пилота Ейми Джонсън, който Скай гледа в Лондон, наистина съществува.
Цялата информация за трудните условия за летене, с които се сблъсква ТСВВС, се основава на факти: те наистина са пилотирали без инструменти и радиовръзка, като вместо това си служели с визуална навигация и разпознаване и избягвали облаците на всяка цена; също така не били въоръжени. Много от техните пилоти загинали на поста си; а германските самолети понякога нападали също и транспортни самолети.
Други източници, в които търсех информация за ТСВВС, включват спомените на Даяна Барнато Уокър „Да разперя крилата си“; мемоарите на Розмари Крос „Момичето от ТСВВС“; „Кратка слава“ на командир Чесман; бележки на транспортните пилоти на ТСВВС, както и колекцията документи за ТСВВС, които се съхраняват в Националния архив в Кю. Имперският военен музей в Дъксфорд ми позволи да видя различните видове самолети, които Скай пилотира, и ми помогна да проумея техниката на летенето.
Семейната къща на Диор, вила „Ле Румб“, представлява красива сграда, разположена в поразителна местност, на върха на скала в Гранвил, Франция. Посетих къщата, градините и музея на Диор, който се намира вече там през 2017 година и веднага разбрах, че искам да включа къщата в книгата си. Единственият проблем бе, че семейство Диор, които закупили вилата през 1905, били принудени да я продадат през 1932-ра поради финансови затруднения. Била закупена от кметството, което означаваше, че семейство Диор не бяха живели там по времето, когато се развива моята история. Надявам се читателите да ми простят, задето все пак съм използвала къщата, тъй като не можех да си представя друго място, на което тази част от книгата би могла да се случи.