Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

Кат не можеше повече да гледа как Скай и Никълъс се вкопчват в откъслеци от спомени. Не искаше да става свидетел на мига, когато спомените на Никълъс щяха да се стопят, очите му щяха да се замъглят и той отново щеше да се превърне в човек без минало.

Извърна се, зарови глава в рамото на Елиът и се разхълца.

Измина дълго, дълго време, преди да бъде отново в състояние да говори, да избърше лицето си и да си поеме дъх, вместо да крещи.

Елиът люлееше главата й на рамото си.

— Никога повече недей да плачеш така – прошепна той. – Нищо не ме е наранявало така, както да те виждам да плачеш.

Което само я накара отново да се разридае.

Накрая сълзите й утихнаха и двамата чуха как Никълъс казва на Скай: – Коя си ти?

Кат замръзна и се обърна с гръб към леглото.

— Скай – чу тя баба си да казва.

— Оттам – отвърна Никълъс, като посочи небето над прозореца.

— Да.

— Хубаво име.

Хубаво име. Сякаш Скай бе никой. Кат видя как една самотна сълза се стича по лицето на баба й.

— Не искам това да свърши така – каза Кат на Елиът. – Не можеше ли… Не знам… Да го пренапишеш някак си?

Искаше й се да бе така просто – животът да може да бъде променен по същия начин, по който думите в книгата могат да бъдат редактирани по друг, по-хубав начин. Като щастлив финал.

— Погледни баба си – каза Елиът с тих глас. – Мислиш ли, че тя го иска?

Кат можеше да види, че Скай не пуска ръката на Никълъс. Не бе откъснала очи от него. Говореше му за Австралия, с мек и красив глас. Кат бе чувала да използва този глас само с внучките си, късно през нощта, когато те се плашеха от разразилата се силна буря.

Някак си Кат успя да се усмихне и погледна нагоре към Елиът, мъжа когото обичаше по същия начин, както Скай обичаше Никълъс.

— Ще се ожениш ли за мен? – каза тя. – Не знам как ще потръгне, знам само, че поне ще бъда наблизо във Франция през следващите шест месеца, но наистина не се интересувам от практическите въпроси и от нещата, от които обикновено живея. Искам всеки спомен от теб, отсега и завинаги, да бъде мой.

Той не отговори. Вместо това я целуна без никакви задръжки и с твърде много страст, очевидно забравил, че са в една стая с баба си и дядо си.

Кат се усмихна срещу устните на Елиът: – Това „да“ ли означава?

— Ще се оженим в замъка на Джош и Д’Арси – каза той, като също се усмихваше. След това я хвана за ръката и я отведе до леглото.

— Дядо – каза той. – Искам да те запозная с моята годеница.

— Годеница – каза Никълъс. – Винаги съм искал да се оженя както му е редът.

А след това погледна към Скай.

Дали за частица от секундата си бе спомнил коя бе Скай, че той я бе обичал и с този поглед искаше да й предаде, че единственият порядъчен брак би бил този между него и нея, Кат не знаеше. Но избра да повярва, че е така.

Скай се наведе и целуна Никълъс по устните: – Ние винаги сме били женени, Никълъс – каза тя. – И беше великолепно. Ние бяхме великолепни.

Докато Никълъс повдигаше ръката на Скай до страната си, Кат усети как годините се стопяват. Видя един тъмнокос мъж и една тъмнокоса жена на плажа, увити в одеяло, прегърнати, а на пръста на жената бе увито стръкче морска трева. По пясъка, смеейки се, тичаха призраците на момичетата, които и двамата бяха искали да имат, а наоколо звучеше клетвата, която преминаваше през времето: Ние сме безпределни.