Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
Портос си похапна отлично. Сетне прошепна, поглеждайки към Трюшен:
— Тук много ми харесва.
Трюшен се усмихна. Планше последва примера й, но усмивката му беше пресилена.
Тогава Д’Артанян се обърна към Портос:
— Разкошът, с който ви е обградил Планше, не трябва да ви пречи, приятелю мой, да си спомните за истинската цел на нашето идване във Фонтенбло.
— За моето представяне на краля ли става дума?
— Именно. Сега ще отида да направя необходимите приготовления. А вас ви моля да останете тук.
— Добре — съгласи се Портос.
Планше изплашено погледна към Д’Артанян.
— Нали няма да отсъствате дълго? — попита той.
— Не, приятелю, още довечера ще те избавя от двамата ти обременителни гости.
— Как можете да говорите така, господин Д’Артанян!
— Виждаш ли, ти имаш чудесно сърце, но много малък дом. Случвало се е човек да има само две десетини и все пак да може да помести краля и неговите гости, но, за съжаление, ти не си роден благородник.
— И господин Портос не е роден благородник — измърмори Планше.
— Но той стана такъв, драги мой. Ето вече двадесет години получава по сто хиляди ливри на година и петдесет години, откакто е собственик на два юмрука и гръб, които нямат равни на себе си в цялата прекрасна Франция. Портос е голям господар в сравнение с теб, приятелю, и… не искам да продължавам, защото си достатъчно умен.
— Не, господине, моля ви, продължете!
— Погледни опустошената си градина, празната си изба, пустия килер, виж счупения си креват и… госпожа Трюшен.
— Ах, Боже мой! — възкликна Планше.
— Портос владее тридесет села, в които живеят триста негови весели васали, а освен това е и хубавец.
— Ах, Боже мой! — повтори Планше.
— Госпожа Трюшен е превъзходна жена — продължаваше Д’Артанян, — пази я, нали ме разбираш?
Той потупа бакалина по рамото.
В тази минута забеляза, че Трюшен и Портос се скриха в беседката. Трюшен с чисто фламандското си изящество правеше за Портос обици от вишни, а Портос се топеше от любов като Самсон пред Далила. Трябва да отдадем справедливост на Портос, че той въобще не се смути, тъй като по всяка вероятност смяташе, че не прави нищо лошо. Но Трюшен също не се смути и това не се хареса на Планше. Помогна му „предимството“, че в своята бакалница беше виждал доста важни хора и се беше научил спокойно да понася неприятностите. Той взе Портос под ръка и му предложи да разгледат конете. Портос заяви, че е уморен. Тогава Планше предложи на барон Дьо Валон кайсиев конфитюр, домашно производство, който според неговите уверения бил някакво чудо. Баронът се съгласи. Така през целия ден Планше беше принуден да угажда на своя мъчител. Той принесе своя бюфет в жертва на самолюбието си.
Д’Артанян се върна след два часа.
— Всичко е готово — каза той. — Видях негово величество, преди да тръгне на лов. Вечерта кралят ще ви чака.
— Кралят ще ме чака? — извика Портос, като се изправи. Сърцето на човека е неустойчиво като морските вълни и трябва да признаем, че от тази минута Портос престана да гледа на госпожа Трюшен със същата нежност, която беше размекнала сърцето на фламандката. Планше с всички сили раздухваше пламъка на неговото честолюбие. Той разказа, или по-точно, направи така, че да оживеят всички бляскави случки от миналото: битки, обсади, всякакви тържествени церемонии. Той напомни за разкоша на англичаните, за успеха на тримата храбри приятели и как най-скромният от всички — Д’Артанян — накрая се превърна в техен водач.
Той пробуди у Портос ентусиазъм, възкресявайки пред него отминалата младост. Похвали душевното благородство на този голям господар и неговото свещено уважение към приятелството. Планше беше красноречив. Планше беше умен. Той очарова Портос, хвърли в трепет Трюшен и накара Д’Артанян да потъне в спомени.
В шест часа мускетарят нареди да приготвят конете и помоли Портос да се облече. Той благодари на Планше за гостоприемството и подхвърли няколко думи в смисъл, че ще се опита да потърси в двора някаква служба за него, което незабавно го издигна в очите на госпожа Трюшен, тъй като бедният бакалин въпреки своята доброта, щедрост и преданост губеше много, сравнен с двамата знатни гости. Жените винаги са такива: страстно желаят това, което нямат, а след като го постигнат, изпитват разочарование.
Оказвайки по този начин услуга на своя приятел Планше, Д’Артанян прошепна на Портос:
— Вие имате много красив пръстен, приятелю мой.
— Струва триста пистола — въздъхна Портос.
— Госпожа Трюшен по-добре ще ви помни, ако й оставите този пръстен.
Портос се колебаеше.
— Да не би да намирате, че той не е достатъчно красив — попита мускетарят. — Разбирам ви: такъв важен господин като вас не може да отсяда в дома на бивш слуга, без да му заплати гостоприемството. Но повярвайте ми, сърцето на Планше е златно и той ще забрави, че имате доход от сто хиляди ливри.