Хари Потър и даровете на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и даровете на смъртта». Краткое содержание книги:
— Е, момче? — попита с дращещ глас върколакът.
Хари беше извърнат към огледалото над камината — огромно, с позлатена рамка, отрупана с какви ли не усукани заврънкулки. За пръв път, откакто бяха напуснали площад „Гримолд“, той видя през цепките на очите си собственото си отражение.
Лицето му беше огромно, лъскаво и розово, с обезобразени от заклинанието на Хърмаяни черти. Черната коса му стигаше до раменете, а около челюстта се тъмнееше нещо като синина. Ако не знаеше, че това е самият той, Хари сигурно щеше да се запита кой носи очилата му. Реши да не говори, защото гласът му със сигурност щеше да го издаде, въпреки това избягваше да среща очите на Драко, когато той се приближи.
— Е, Драко? — подкани Луциус Малфой. Думите му прозвучаха стръвно. — Той ли е? Хари Потър ли е?
— Не знам… не съм сигурен — отвърна синът му.
Стараеше се да стои по-далеч от Грейбек и явно го беше страх да погледне Хари точно толкова, колкото и самият Хари се страхуваше да погледне него.
— Виж внимателно, виж де! Приближи се!
Хари не беше виждал никога Луциус Малфой толкова развълнуван.
— Ако именно ние, Драко, предадем Потър на Черния лорд, всичко ще бъде забр…
— Е, само няма да забравяме кой всъщност го е хванал, нали, господин Малфой? — рече заканително Грейбек.
— Ама разбира се, разбира се — нетърпеливо го увери Луциус.
Той също дойде при Хари и застана толкова близо, че момчето видя дори през отеклите си очи обикновено отпуснатото му бледо лице до най-малките подробности. Но собственото му лице се бе превърнало в шупнала маска и Хари имаше чувството, че надзърта между пръчки на кафез.
— Какво сте направили с него? — Луциус се обърна към Грейбек. — Защо е в такъв вид?
— Не сме ние.
— На мен ми прилича по-скоро на жилеща магия — отсъди Луциус. После плъзна сивите си очи по челото на Хари. — Тук има нещо — прошепна той, — може и да е белег, само че силно опънат… ела насам, Драко, и погледни внимателно! Какво ще кажеш?
Сега вече Хари видя лицето на Драко съвсем отблизо, точно до лицето на баща му. Приличаха си изумително, с тази разлика, че ако бащата беше страшно развълнуван, изражението на Драко издаваше нежелание, дори страх.
— Не знам — повтори той и тръгна обратно към камината, където майка му стоеше права и ги наблюдаваше.
— По-добре да сме сигурни, Луциус — извика тя със студен ясен глас на мъжа си. — Напълно сигурни, че това наистина е Потър, и чак тогава да викаме Черния лорд… Казаха, че това тук е негово — допълни Нарциса, взряна в пръчката от трънка, — но Оливандър описа съвсем друго… ако сгрешим и повикаме Черния лорд ей така, за нищо… нали знаеш какво направи той с Роул и Долохов?
— Ами мътнородата? — изръмжа Грейбек.
Хари едва не падна, когато похитителите накараха пленниците да се завъртят така, че светлината да пада вече върху Хърмаяни.
— Я чакайте — рече рязко Нарциса. — Да… точно така, именно тази тук беше заедно с Потър при Мадам Молкин. Видях снимката й във „Вести“. Погледни, Драко, това не е ли оная Грейнджър?
— Аз… може би… да.
— В такъв случай това е малкият Уизли… как му беше името?
— Да — каза отново Драко, както беше обърнал гръб на пленниците. — Възможно е.
Вратата на всекидневната зад Хари се отвори. Заговори жена, от чийто глас страхът на Хари се засили още повече.
— Какво има? Какво се е случило, Сиси?
Белатрикс Лестранж бавно заобиколи пленниците, спря отдясно на Хари и погледна Хърмаяни през подпухналите си клепачи.
— Ами да — заяви тя тихо, — това е малката мътнорода, нали? Грейнджър?
— Да, да, Грейнджър е — извика Луциус. — И според нас до нея е Потър! Потър и приятелите му — заловени най-после!
— Потър ли? — изписка Белатрикс и отстъпи назад, за да го огледа по-хубаво. — Сигурен ли си? В такъв случай Черния лорд трябва да бъде уведомен незабавно!
Жената вдигна нагоре левия си ръкав: Хари видя Черния знак, прогорен върху плътта на ръката й, и разбра, че всеки момент тя ще го докосне, за да призове любимия си господар…
— Тъкмо се канех да го повикам! — обясни Луциус и стисна Белатрикс за китката, за да й попречи да докосне знака. — Аз ще го призова, Бела, Потър е доведен в моя дом и мое право е…
— Твое право ли! — изсмя се тя злобно и се опита да отскубне ръката си от хватката му. — Ти, Луциус, загуби всякакви права, когато остана без магическа пръчка! Как смееш! Пускай ме!
— Това няма нищо общо с теб, не си заловила ти момчето…
— Какво каза, господин Малфой — намеси се Грейбек, — не вие, а ние хванахме Потър и златото се полага на нас…
— Златото, моля ви се! — прихна Белатрикс, като още се опитваше да избута зет си и търсеше със свободната си ръка магическата пръчка в джоба си. — Вземи си го златото, лешояд такъв, притрябвало ми е! Единственото, към което се стремя, е честта на неговата…