Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Видял, че противникът му е омаломощен, великанът се изхили зловещо, захвърли сопата и тръгна към него, потривайки доволно ръце.
Уилям стигна до горната палуба на кораба точно в мига, в който грамадният юмрук на мъжа се стовари в лицето на сина му. Гейдж се просна по гръб върху буретата, сетне бавно се надигна на лакти, но гигантът вече замахваше повторно.
Уилям се прицели в него и тъкмо се канеше да натисне спусъка, когато на палубата отекна пушечен изстрел. Коленете на исполинския разбойник бавно се огънаха и тялото му се свлече на земята. От зейналата над ухото му рана шурна водопад от кръв, която, обляна от розовосинкавото сияние на зората, изглеждаше някак неестествено блестяща. Уилям се обърна изненадано, любопитен да разбере кой е причинил смъртта на великана.
В далечния край на палубата стоеше Шимейн, стиснала в ръце все още димящата пушка. Въпреки че не се бе развиделяло достатъчно, ясно се виждаше, че цялото й тяло се тресе неудържимо. Беше убила човек!
Яростен вик привлече вниманието и на двама им към пълния мъж, който се изкачваше по стълбите. Когато се добра до горе, Хорас Търнбул спря, пое си тежко дъх и огледа касапницата на палубата. Продължаваше да стиска в ръка копието — оръжие, с което се бе научил да си служи на младини, като войник в пехотните войски. Беше напуснал армията сравнително бързо заради едно счупване на крака, но привързаността му към копието и умението да борави с него му бяха останали за цял живот, превръщайки го в нещо като талисман за бившия пехотинец, който скоро след оздравяването си бе започнал да трупа богатство предимно с нечестни средства и тъмни машинации. И до днес Хорас Търнбул носеше копието при мисии като тази, защото никога не бе успял да усвои добре стрелбата с огнестрелно оръжие.
Погледът му светна ликуващо, когато съзря човека, отмъкнал преди много години в Портсмут целия товар на кораба му. Беше седнал на едно буре и държеше главата си в длани, напълно омаломощен и беззащитен.
Търнбул вдигна копието и се прицели.
— Гледай, лорд Торнтън! — изрева той. — Сега и двамата ще си получите заслуженото! За сина ти смърт. А за теб — доживотна мъка по него, защото тъкмо ти го изпрати да открадне стоката ми!
— Търнбул, неее! — изкрещя Уилям, но беше твърде късно.
Копието вече летеше напред.
Шимейн изпищя, но не бе в състояние да стори нищо друго, освен да гледа, парализирана от ужас. Уилям обаче не можеше да позволи синът му да умре, и то толкова скоро, след като го беше открил. Със светкавичен, отчаян скок той се хвърли пред Гейдж и копието се заби в гърба му. От гърдите на Уилям се изтръгна болезнен стон, но той се задържа на крака, обърна се към Търнбул и се прицели в него с пистолета, с който още не бе стрелял.
Богатият корабовладелец се вторачи в дулото на оръжието с пребледняло лице и очи, които сякаш щяха да изскочат от орбитите си. Сетне вдигна поглед към Уилям и заклати глава като обезумял.
— Не… моля те! Не бива! — изломоти умолително той. — Ще ти дам цялото си богатство…
С оглушителен гръм пистолетът изплю от цевта си малкото оловно топче. Миг по-късно то сякаш отвори трето око между веждите на Търнбул. Подобно на тежка статуя, той се строполи до стълбата и остана да лежи там с увиснала над горното стъпало глава и с отворени, но невиждащи нищо очи.
Шимейн видя, че краката на Уилям също се подгъват и веднага изтича при него. С нечовешко усилие тя успя да го задържи и да го подпре на едно от буретата до Гейдж. От раната на гърба му струеше кръв, която бе обагрила бялата му нощница в зловещ тъмночервен цвят. Шимейн притисна ръка към рамото му, хвана дръжката на копието и се помъчи да го извади, но бе твърде слаба и всичките й опити завършиха с неуспех.
В този момент се чуха бягащи стъпки. Шимейн сепнато вдигна глава, но си отдъхна облекчено беше Гилиън. На път за насам младежът бе видял труповете, пръснати край кораба и се бе втурнал като обезумял към палубата. Ето че тук имаше още два трупа. Той погледна сащисано към Шимейн.
— Какво е станало?
— Няма значение, Гилиън — отвърна рязко тя. — Помогни ми да смъкнем Гейдж и баща му в къщата. И двамата са ранени. Негова светлост е много зле.
Гилиън и сам виждаше, че трябва да се действа незабавно. Той изтича до парапета и подвикна на баща си, който тъкмо изтегляше лодката им на брега.
— Бързо, татко! Господин Торнтън и баща му са ранени!
Фланъри Морган се втурна към кораба с учудваща за възрастта си пъргавина и след миг вече беше на палубата и помагаше на сина си да се справи с ранените. Не искаше да изважда копието в отсъствието на лекар, но за да намали поне болката от тежестта му, той сряза дългата дръжка, като остави само една малка част, колкото да може впоследствие острието да бъде хванато и издърпано. После отнесоха Уилям в стаичката му на тавана и се върнаха за своя „Капитан“.