Романът на Лизи
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #50
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Романът на Лизи». Краткое содержание книги:
„Не“ — би отговорила Лизи Ландън. Съпругът й — прочут писател, винаги е бил център на вниманието, а тя вечно се е стремяла да остане в сянката му. След двайсет и пет години щастлив брак — години, през които тя неизменно е до Скот по време на безбройните литературни четения и лекции — внезапно красивата приказка свършва. Скот е мъртъв. „Бум. Край!“, както гласи второто и последното изречение от ръкописа, който Лизи открива, когато се залавя с нелеката и изпълнена с носталгия задача да разчисти работните помещения на съпруга си. БУМ? Думата е необикновена, Скот я е уловил в своето бездънно езеро на вдъхновението; в речника от детството му тя означава „ключ към загадката“. Каква мистерия й предстои да разгадае? Кой е онзи, който звъни по телефона и настоява вдовицата Ландън да му предаде непубликуваните творби на прочутия автор, защото иначе?…
Възможно ли е световете, в които се пренася въображението, да са реални за някои хора?
Онова, което Лизи започва като преглеждане на ръкописите на съпруга си, ще се превърне за нея в почти фатално пътуване в тъмата, съпътствала Скот през целия му живот.
Изпод перото на невероятния майстор на трилъра историята за дългогодишния брак на прочутия писател Скот и „обикновената“ Лизи, се превръща във фантастичен свят със свои език и география, населен с герои и чудовища, изпълнен със скърби и победи — накратко, чиста проба СТИВЪН КИНГ.
Тревогата й се оказа напразна. Телефона вдигна самият Удбоди, чийто глас не беше властен като на крал, а резервиран и предпазлив:
— Да? Ало?
— Здравей, Удбоди, обажда се Лиза Ландън.
— Не искам да говоря с вас. Консултирах се с адвоката си и той ми каза…
— Успокой се! — прекъсна го Лизи и с копнеж погледна сандвича си. За съжаление не можеше да говори с пълна уста, освен това възнамеряваше разговорът да протече бързо. — Няма да имаш проблеми с мен, с адвокатите, с ченгетата. Абсолютно никакви проблеми, стига да ми направиш — колко му е — една дребна услуга.
— Каква услуга? — Гласът на Удбоди издаваше подозрителност, за която Лизи не го винеше.
— Съществува някаква малка вероятност твоят другар Джим Дули да ти се обади днес.
— Този тип не ми е никакъв другар — изкрещя в слушалката Удбоди.
„Давай — помисли си Лизи — още малко и ще успееш да си внушиш, че изобщо не го познаваш.“
— Добре, де, приятелчето ти на по чашка или твоя бегъл познат, наречи го както искаш. Ако ти се обади, му кажи, че съм размислила. Виждаш, че не искам много. Предай му, че ми е дошъл умът в главата и че ще го чакам в кабинета на мъжа си довечера в осем.
— Говорите като човек, който се кани да се забърка в големи неприятности, госпожо Ландън.
— Брей, колко проницателно. — Сандвичът изглеждаше все по-съблазнителен и червата на Лизи изкуркаха. — Професоре, най-вероятно никой няма да те потърси и в такъв случай си начисто. Обаче, ако той все пак се обади, предай съобщението ми и пак се отърваваш. Но само да разбера, че Дули те е потърсил и ти не си му предал думите ми: „Размислила е, желае да се срещнете в кабинета на Скот довечера в осем“ … о, сър, нямаш представа какво те чака.
— Не може така. Адвокатът ми каза…
— Остави какво е казал. Бъди умен и ме послушай. Скот ми остави двайсет милиона. С толкова пари, ако реша да те изчукам, следващите три години ще сереш кръв. Ясно ли е?
Лизи прекъсна, преди да е чула отговора на Удбоди, и отхапа голямо парче от сандвича. Извади от хладилника лимоновия кул ейд, огледа се за чаша, не видя и пи направо от каната.
Гъл-гъл-гъл!
3.
Ако Дули решеше да позвъни през следващите няколко часа, Лизи нямаше да е вкъщи, за да се обади. За щастие знаеше на кой телефон ще я потърси. Отиде в „кабинета“ си срещу забуления със саван труп на бременското легло и се настани на простия кухненски стол (нов и хубав ергономичен стол за бюро беше едно от нещата, за които не бе имала време да помисли), включи телефонния секретар и без много да му мисли, записа съобщение. Когато се завърна от Бумна Луна, нямаше план, но съзнаваше, че изпълни ли определена поредица от стъпки, Джим Дули ще бъде принуден да изпълни своя ангажимент.
„Щом подсвирна, ще дотърчиш при мен, момчето ми.“
— Зак, обажда се Лизи. Ако чуеш съобщението, значи съм на свиждане при сестра си в болницата в Обърн. Разговарях с професора и толкова се радвам, че нещата ще се наредят. Довечера в осем ще те чакам в кабинета на Скот. Ако се притесняваш от полицията, обади ми се в седем и ще измислим нещо друго. Възможно е пред къщата да е паркирана патрулка, възможно е дори да са ти устроили засада в крайпътните храсти, затова се пази. Чакам да се обадиш.
Опасението й, че лентата може да свърши, преди да е приключила съобщението, не се сбъдна. Какво ли щеше да си помисли Джим, ако набереше номера и чуеше посланието й? Предвид настоящата му степен на лудост от него можеше да се очаква всичко. Щеше ли да прекъсне „радиомълчанието“ и да телефонира на Удбоди в Питсбърг? Не беше изключено. Дали професорът щеше да предаде съобщението й, също не беше сигурно, а може би нямаше значение. Не й пукаше дали Дули смята, че тя действително е готова да се пазари, или само го разиграва. Искаше да възбуди любопитството му, както според нея би се почувствала риба, когато види стръвта.
Не посмя да остави бележка на вратата. Имаше голяма вероятност някой от полицията да я прочете преди Дули, пък и май беше излишно престараване. Реши, че за момента е направила всичко възможно.
„Наистина ли вярваш, че той ще дойде, Лизи? Че бодро ще изприпка по стълбите до кабинета на Скот, изпълнен с безкрайно доверие?“
Не мислеше, че той ще припка, и очакваше да е изпълнен само с безумието, което тя изпита на собствения си гръб, но вярваше, че ще дойде. Щеше да е предпазлив като диво животно, щеше да се оглежда за скрити опасности и клопки и най-вероятно щеше да се измъкне от гората по някое време следобед. Но щеше да знае, че не е капан, който му е устроила заедно с полицията. Защото щеше да долови смирението в гласа й. И защото след онова, което й бе сторил, имаше всички основания да я смята за кръгла глупачка. Лизи прослуша съобщението още два пъти и доволно кимна. Дули щеше да усети страха и болката, които се криеха под деловите й думи, понеже очакваше да ги чуе и понеже беше луд.