Романът на Лизи
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #50
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Романът на Лизи». Краткое содержание книги:
„Не“ — би отговорила Лизи Ландън. Съпругът й — прочут писател, винаги е бил център на вниманието, а тя вечно се е стремяла да остане в сянката му. След двайсет и пет години щастлив брак — години, през които тя неизменно е до Скот по време на безбройните литературни четения и лекции — внезапно красивата приказка свършва. Скот е мъртъв. „Бум. Край!“, както гласи второто и последното изречение от ръкописа, който Лизи открива, когато се залавя с нелеката и изпълнена с носталгия задача да разчисти работните помещения на съпруга си. БУМ? Думата е необикновена, Скот я е уловил в своето бездънно езеро на вдъхновението; в речника от детството му тя означава „ключ към загадката“. Каква мистерия й предстои да разгадае? Кой е онзи, който звъни по телефона и настоява вдовицата Ландън да му предаде непубликуваните творби на прочутия автор, защото иначе?…
Възможно ли е световете, в които се пренася въображението, да са реални за някои хора?
Онова, което Лизи започва като преглеждане на ръкописите на съпруга си, ще се превърне за нея в почти фатално пътуване в тъмата, съпътствала Скот през целия му живот.
Изпод перото на невероятния майстор на трилъра историята за дългогодишния брак на прочутия писател Скот и „обикновената“ Лизи, се превръща във фантастичен свят със свои език и география, населен с герои и чудовища, изпълнен със скърби и победи — накратко, чиста проба СТИВЪН КИНГ.
XII. ЛИЗИ В „ГРИЙНЛОН“
(„РУЖИТЕ“)
1.
Докато смъкваше подгизналите си шорти, Лизи погледна към часовника върху нощното шкафче. Усмихна се не защото имаше нещо кой знае колко смешно в юнския предобеден час, а защото й дойде наум една от репликите на Скрудж от „Коледна песен“: „Духовете бяха направили всичко в една нощ.“ Струваше й се, че нещо е предизвикало огромна промяна в живота й за много кратък отрязък от време, буквално през последните няколко часа. „Но трябва да се има предвид, че живях в миналото, а това отнема изненадващо много време — каза си тя… и избухна в истеричен смях. Ако някой я чуеше, сигурно щеше да я помисли за луда. — Всичко е наред, продължавай да се смееш, миломое, тук сме само ние, синигерчетата“ — продължи да си мисли Лизи, влизайки в банята. Неистовият смях отново се изтръгна от гърлото й, но секна внезапно, когато се сети, че Дули може да е наблизо. Можеше да се е скрил в избата или в някой от множеството дрешници, можеше да се е спотаил на тавана. Готова бе да признае много малко за него, ала представата, че той се е спотаил някъде в къщата, пасваше, на това, което й бе известно. Мръсникът вече бе доказал, че е дързък.
„Сега не бери грижа за Дули. Тревожи се за Дарла и Канта.“
Добра идея. Можеше да стигне до „Грийнлон“ преди по-големите си сестри; нямаше да се надпреварва с тях, но все пак не биваше да се мотае. „Дръж лъка в готовност“ — каза си.
Но щом влезе в спалнята, не се стърпя и застана пред огледалото на вратата. Спокойно и безпристрастно огледа своето слабо, незабележително тяло, типично за жена на средна възраст. Огледа и лицето си, за което Скот веднъж беше казал, че прилича на лисича муцунка. Беше малко подпухнало, нищо повече. Сякаш бе прекарала тежка нощ (след едно, две или повече питиета), а устните й все още бяха леко подути и изглеждаха някак чувствени, което хем я смути, хем й допадна. Поколеба се, отиде до тоалетката, порови в чекмеджето и откри тубичка яркорозово червило „Ревлон“. Сложи си малко и кимна колебливо. Ако хората я зяпат (което не беше изключено), по-добре да им даде повод, отколкото да прикрива нещо, което не може да бъде скрито.
Грозна алена ивица покриваше гърдата, която Дули беше обработил с такава маниашка настървеност. Белегът започваше от мишницата й, извиваше се по гърдата към ребрата й и бе започнал да избледнява. Изглеждаше като следа от сериозна рана, получена преди може би две-три седмици, която заздравява добре. Двете по-плитки прободни рани напомняха на червените резки, които се получават при носенето на стегнато ластично бельо. Или може би на изгаряния — ако имаш по-развинтено въображение. Имаше удивителна разлика между тези белези и ужаса, който представляваше тялото й, когато дойде в съзнание.
— Раните на всички Ландън заздравяват бързо, мръсно копеле такова — заяви тя и застана под душа.
2.
Имаше време само за бързо изплакване. Гърдата още я болеше силно, затова реши да не слага сутиен. Навлече широк панталон, размъкната тениска и се наметна с жилетка, за да прикрие зърната си от мъжките погледи, стига, разбира се, мъжете да се интересуват от зърната на една петдесетгодишна жена. Скот би казал, че ще я зяпат.
Лизи си спомни как веднъж в едно по-щастливо време той й каза, че хетеросексуалните мъже на възраст между четиринайсет и осемдесет и четири години се заглеждат в почти всяко същество, за което има вероятност да е от женски пол. Твърдеше, че това се дължи на биологична обратна връзка между очите и члена, в която мозъкът не взема участие.
Беше пладне. Лизи слезе по стълбите, надникна във всекидневната и видя пакета цигари върху масичката, само че в момента въобще не й се пушеше. Вместо това извади прясно бурканче фъстъчено масло от килера с провизиите (напрегна се в очакване Джим Дули да се спотайва в ъгъла или зад вратата на килера) и ягодовия конфитюр от хладилника. Приготви си сандвич и сдъвка две вкусни хапки, преди да позвъни на професор Удбоди. От полицейския участък на Касъл Каунти бяха иззели заплашителното писмо на „Зак Маккул“, но Лизи открай време имаше отлична памет за числа, а този номер беше елементарен: кодът на Питсбърг в началото, последван от осемдесет и едно осемдесет и осем. Желаеше да говори лично както с краля, така и с кралицата на инкунксите, затова телефонният секретар не й вършеше работа. Би могла да остави съобщение, но нямаше гаранция, че то ще бъде чуто навреме.