Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Питай го като стигнеш в Даркмоор. — Оуен се метна на коня си. — Освен това той всъщност няма какво да каже по въпроса. Матилда ме изрита.
При споменаването на вдовицата на баща му Ерик каза:
— Май скоро ще уреждам сметки с нея.
— Само ако останеш жив, приятелю — каза Оуен, обърна коня си и го подкара. И подхвърли през рамо: — Тъй че гледай да останеш жив.
— Сбогом, Оуен.
Ерик остави лагерния огън и тръгна да огледа позициите. Оуен се оказа прав и минаха часове след залез-слънце, преди да намери време за сън.
Ру, Язон и Луис стояха с приготвени оръжия, докато двете жени водеха припряно децата нагоре по стръмния бряг към една пещера. Два дни се бяха придвижвали без трудности, намираха тесни пътеки, които продължаваха да ги водят неотклонно към целта. Веднъж се натъкнаха на горска колиба, изоставена, но непокътната, където прекараха една нощ и рискуваха да запалят огън, въпреки че Ру се безпокоеше да не би миризмата на пушека да разкрие местоположението им.
После изоставиха сравнително удобната колиба и вече се намираха на не повече от един ден от пътя, който Ру помнеше, когато чуха тропот на конници, усилващ се с всяка минута. Ру не знаеше дали ездачите са им хванали следите, или просто случайно минават оттук, но така или иначе ги приближаваха стремително.
Доколкото можеше да се съди по шума, групата беше малка, петима-шестима ездачи, но след като рамото на Ру беше ранено, след като Луис имаше само една здрава ръка и само една кама, а Язон нямаше никакъв опит с оръжие, дори двама опитни наемници щяха да са опасни. Ако ездачите бяха и с лъкове, Ру знаеше, че с тях е свършено. Единствената възможност да оцелеят поне жените и децата беше ако се скрият някъде. Ру и другите мъже бяха решени с цената на всичко да задържат идващите, които и колкото и да бяха те, за да им дадат време да избягат и да се скрият.
Ру хвърли поглед през рамо, видя как Хелън тика децата в пещерата и му се стори, че тя му се усмихна. Но от толкова далече не беше сигурен.
Скоро в отсрещния край на тясното дере, през което бе преминала групата му, се появиха четирима конници.
— Язон, ако тръгне на зле, не се прави на герой — каза Ру. — Опитай да посечеш крака на някой от конете и гледай да не те убият. Двамата с Луис ще се заемем с бойците.
Като видяха на пътя си тримата мъже, ездачите забавиха до ходом.
— Ако останат в колона, ще разговарят. Ако се развърнат, ще се бият — каза Луис.
Четиримата продължиха в колона. Когато приближиха на десетина крачки, водачът им спря, вдигна ръка и каза:
— Кои сте вие?
Говореше на езика на Новиндус, с лек акцент, и Ру прецени, че тези войници трябва да са от друга част на континента, който бе посетил преди време. Реши да блъфира.
— Казвам се Амра.
Като чуха собствения си език, четиримата се поотпуснаха. Водачът посочи Луис.
— А ти?
— Хаджи, от Махарта — отвърна той без колебание.
— А ти? — обърна се водачът към Язон.
Преди Язон да си отвори устата, Ру каза:
— Той е ням. Казва се Язон.
Язон дума не можеше да разбере от тази странна реч, но щом чу името си, кимна.
— От коя част? — попита водачът. Вторият конник излезе от колоната и застана до него. Двамата бяха с извадени оръжия, готови да нападнат, ако отговорът не им хареса.
Умът на Ру заработи трескаво. Знаеше, че нещата в армията на кралицата са се променили коренно, откакто Пурпурните орли на Калис бяха служили в нея. Знаеше имената на някои части, но представа си нямаше дали още съществуват, или къде може да са разположени. Но също така знаеше, че никой отговор няма да го убие толкова бързо, колкото липсата на отговор. Затова отвърна:
— Сложиха ни в Черните мечове на Шинга, след битката за Махарта.
— Дезертьори значи? — рече вторият ездач.
— Не, натъкнахме се на пиконосци на Кралството и те ни отрязаха — отвърна Ру.
Луис леко сниши камата, уж че се е отпуснал, и добави:
— Изгубихме се и побягнахме. Скитаме из тези гори от цяла седмица. Намерихме малко храна, но съвсем малко и сме гладни. Опитваме се да се върнем при нашите.
— Можете ли да ни помогнете? — попита Ру. — Наистина не сме дезертьори.
Другите двама ездачи подкараха конете си и заеха фланговете. Водачът на четиримата каза:
— Не сте дезертьори? Много лошо. Защото ние сме.
И изведнъж те нападнаха и Луис и Ру се хвърлиха настрани от пътя им. Ру клекна, превъртя се, изправи се присвит и видя вкочанения от ужас Язон, когото вторият ездач тъкмо посичаше безмилостно. Язон приклекна, замахна и Ру видя как оръжието изхвърча от ръцете му, когато конят го изрита. После изцвили и стана ясно, че Язон го е поразил с меча си, но той остана да лежи на земята, неспособен да помръдне от болка.