Войната на Калибан
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-408-6
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:
— Благодаря — успя да каже най-после Холдън. — Обичам ви, хора. Знаете го, нали?
— Освен това — продължи Еймъс — никой на този кораб не би се изпречил с по-голяма готовност на пътя на куршума заради мен. Намирам това качество за много привлекателно у един капитан.
— Благодаря — повтори Холдън.
— Струва ми се, че въпросът е решен — заключи Алекс, след което стана и се запъти към стълбата. — Ще ида да се уверя, че не летим към някоя скала или нещо подобно.
Холдън го гледаше как излиза и се зарадва, като го видя да бърше сълзите си веднага щом се озова извън стаята. Нямаше нищо лошо в това да си ревливо детенце, ако всички други също са ревливи дечица.
Пракс го потупа неловко по рамото и каза:
— Върнете се в каюткомпанията след час. Пудингът ще е готов.
И тръгна към каютата си. Вече четеше съобщения на ръчния си терминал, когато затвори вратата.
— Добре — рече Еймъс. — А сега какво?
— Еймъс — помоли Наоми, като стана и се приближи до Холдън. — Би ли ме заместил за малко в командния център?
— Разбира се — отвърна Еймъс и усмивката беше само в гласа му. Закатери се по стълбата и изчезна от поглед в отворилия се люк, който се затръшна отново след него.
— Здрасти — каза Холдън. — Това правилно ли беше?
Тя кимна.
— Имам чувството, че си се върнал при мен. Страхувах се, че никога повече няма да те видя.
— Ако ти не ме беше измъкнала от онази яма, която сам си копаех, никой нямаше да ме види.
Наоми се наведе напред да го целуне, а той я прегърна и я притисна силно към себе си. Когато спряха, за да си поемат дъх, той попита:
— Не избързваме ли малко?
— Млъквай — отвърна тя и го целуна пак. Без да прекъсва целувката, отлепи тялото си от неговото и задърпа ципа на комбинезона му. Тези нелепи марсиански военни комбинезони, които бяха получили заедно с кораба и на чиито гърбове пишеше „Тахи“. Сега, когато щяха да имат собствена компания, трябваше да си намерят нещо по-добро. Комбинезоните бяха много полезни в живота на борда при тази променлива гравитация и намаслените машинни части. Но трябваше да си осигурят нещо по мярка и в техни собствени цветове. И на гърба да пише „Росинант“.
Ръката на Наоми се пъхна в комбинезона и под тениската му и всякакви мисли за мода излетяха от главата на Холдън.
— Моята каюта или твоята? — попита той.
— Нима имаш своя каюта?
„Вече не.“
Да се люби с Наоми бе по-различно, отколкото с всяка друга жена. Причините бяха отчасти физически. Тя беше единствената поясна, с която е бил някога, а това означаваше, че имаше някои физиологични разлики. Но не те бяха най-важното. Онова, което правеше Наоми различна, бе, че са били приятели пет години преди да започнат да спят заедно.
Холдън винаги се бе отнасял доста повърхностно към секса, което не говореше много ласкателно за характера му, и сега той се срамуваше, като си спомнеше това. Набелязваше потенциалните си сексуални партньорки още в първите минути, след като се запознаеше с тях, и тъй като беше красив и чаровен, обикновено ги печелеше. Също така бързо успяваше да се залъже, че увлечението му е истинска любов. Един от най-болезнените му спомени беше от деня, когато Наоми му го бе посочила. Тя разобличи малката му игра, в която той се убеждаваше, че наистина му пука за жените, с които спи, за да не се чувства като използвач.
Но си беше точно такъв. Фактът, че жените също го използваха, не го караше да се чувства по-добре.
Тъй като Наоми бе толкова различна физически от идеала, който животът на Земята бе създал у него, той просто не гледаше на нея като на потенциална сексуална партньорка, когато се запознаха. А това означаваше, че я бе опознал като човек, без обичайните сексуални окраски. Когато чувствата му към нея се разраснаха отвъд обикновеното приятелство, бе много изненадан.
И някак си това променяше всичко в секса. Движенията си бяха същите, но желанието да споделиш любов, вместо да демонстрираш атлетизъм, променяше изцяло смисъла. След първия им път беше лежал в леглото с часове, обзет от чувството, че цял живот го е правил грешно и едва сега го осъзнава.
В момента правеше същото.
Наоми спеше до него, обърната на една страна, преметнала ръка през гърдите му и бедро през неговото, опряла корем в хълбока му и гърди в ребрата му. С никоя друга преди нея не беше същото, и точно така би трябвало да бъде. Чувство на пълна отпуснатост и задоволство. Можеше да си представи бъдеще, в което не успяваше да ѝ докаже, че се е променил, и тя не се връщаше при него. Можеше да види години и десетилетия с различни сексуални партньорки, с които непрестанно се опитва да улови отново това чувство, но не успява, защото разбира се, то няма нищо общо със секса.