Войната на Калибан

Боби откри, че се радва, че няма оръжие.

Намери друг сервизен люк в банята и го изтръгна. Но за нейна изненада коридорът отзад свършваше само на няколко стъпки над главата ѝ. Нещо в структурата на кораба ѝ отрязваше пътя. След като никога не бе виждала „Гуаншийн“ отвън, тя нямаше представа какво може да е. Но трябваше да се качи още пет палуби нагоре и нямаше да позволи на това да я спре.

След десетминутно търсене намери сервизен люк на корпуса. Вече бе изтръгнала два вътрешни люка на две различни палуби, така че ако отвореше този, онези палуби щяха да останат без въздух. Но централната шахта беше запечатана над палубата на Авасарала, така че нейните хора би трябвало да са добре. А самата причина да го прави бе запечатаният люк към горните палуби, където, изглежда, се намираше по-голямата част от екипажа.

Тя си помисли за шестимата долу в камбуза и почувства угризения. Вярно, те бяха стреляли първи, но ако някой от тях бе още жив, не ѝ се искаше да се задуши в съня си.

Оказа се, че това не е проблем. Люкът водеше към малък въздушен шлюз, горе-долу колкото килер. Той извърши цикъла си за минута и Боби излезе върху корпуса на кораба.

Тройна обшивка. Разбира се. Господарят на империята „Мао-Квик“ не би поверил безценната си кожа на нещо, което не е най-безопасното творение на човешките ръце. Пищната украса обхващаше и външния корпус. Докато повечето военни кораби се боядисваха в чисто черно, за да се виждат по-трудно с невъоръжено око в космоса, повечето цивилни кораби или бяха оставяни сиви, или ги боядисваха в основните корпоративни цветове на собственика.

Върху „Гуаншийн“ бе изрисувана ярка фреска. Боби се намираше прекалено близо, за да види какво изобразява, но под краката ѝ имаше нещо като трева и копито на гигантски кон. Мао беше накарал да изрисуват на корпуса на кораба му картина, която включваше коне и трева. Въпреки че почти никой нямаше да я види.

Боби се увери, че магнитите на ботушите и ръкавиците ѝ са достатъчно силни, за да се справят с тягата от 0,25 g, с която продължаваше да се движи корабът, и започна да се катери по корпуса. Бързо стигна до мястото, където започваше преградата между палубите, и видя, че това е празен хангар за совалки. Ех, да беше ѝ позволила Авасарала да направи това, преди Мао да избяга със совалката си.

„Тройна обшивка“, помисли си Боби. Максимално подсигуряване.

Водена от някакъв усет, тя пропълзя от другата страна на корпуса. И естествено, там имаше втори хангар. Само че корабът в него не беше стандартна совалка за къси разстояния. Беше дълъг и лъскав, а кожухът на двигателя му бе два пъти по-голям, отколкото на нормален кораб с тези размери. На носа с горди червени букви бе изписано името му — „Рейзърбек“.