Войната на Калибан

— Само че ние отдавна вече не сме онези хора. Сега сме четирима души, които всъщност не работят за никого…

Пракс прочисти гърло и Холдън му кимна извинително.

— Е, да речем, че не работим за никого в дългосрочен план. Няма корпорация или правителство, което да ми дава власт над този екипаж. Ние сме просто четирима души, които в известен смисъл притежават кораб, който Марс вероятно ще се опита да си върне при първа възможност.

— Това е спасено имущество и по закон си е наше — подчерта Алекс.

— Надявам се тази идея да допадне на марсианците, когато им я обясниш — отвърна Холдън. — Но това не променя същината на въпроса ми: Кои сме ние?

Наоми вдигна юмрук, както правеха поясните.

— Разбирам накъде биеш. Оставихме доста от тези въпроси да висят във въздуха, защото от „Кентърбъри“ насам сме постоянно под пълна пара.

— И сега — изтъкна Холдън — е отличен момент да си ги изясним. Имаме договор с Пракс да му помогнем да намери момиченцето си и той ни плаща разходите по кораба. След като открием Мей, как ще си намерим следващата работа? Ще търсим ли изобщо следваща работа? Или ще продадем „Роси“ на СВП и ще се оттеглим на Титан? Мисля, че трябва да сме наясно с тези неща.

Никой не продума. Пракс скочи от плота и започна да тършува из шкафовете. След минута-две извади пакет, на който пишеше „Шоколадов пудинг“, и попита:

— Може ли да сготвя това?

Наоми се засмя. Алекс махна с ръка:

— Действай, докторе.

Пракс извади една купа и се зае да смесва продуктите в нея. Странно, но след като вниманието на ботаника бе насочено другаде, това създаде у екипажа чувство за уединение. Външният човек си правеше външни неща и ги оставяше да разговарят помежду си. Холдън се зачуди дали Пракс го е направил умишлено.

Еймъс изсърба остатъка от кафето си и каза:

— Е, капитане, ти свика тази среща. Имаш ли нещо наум?

— Да — отговори Холдън, след като помисли за момент. — Да, може да се каже.

Наоми сложи ръка на рамото му и му се усмихна.

— Слушаме те.

— Мисля да се оженим — подхвърли той и смигна на Наоми. — Да направим всичко законно.

— Я чакай! — възкликна тя. Изглеждаше по-ужасена, отколкото беше предполагал.

— Не, не, това е шегичка — успокои я той. — Но само донякъде. Виждате ли, мислех си за моите родители. Отначало те са създали колективното си партньорство заради фермата. Всички били приятели и искали да си купят имот в Монтана, затова събрали достатъчно голяма група, за да могат да си го позволят. Не е било сексуална връзка. Татко Том и татко Цезар вече били сексуални партньори и моногамни. Мама Тамара живеела сама. Татко Джоузеф, татко Антон, мама Елиса и мама Софи вече били многочленна брачна единица. Татко Димитри се присъединил месец по-късно, когато започнал да излиза с Тамара. Те създали граждански съюз, за да владеят заедно имота. Не биха могли да си го позволят, ако трябвало да плащат данъци за отделни деца, затова ме направили съвместно.

— Земята — каза Алекс — е напълно шантаво място.