Войната на Калибан

Състезателен скутер.

Тя изпълзя обратно до празния хангар и използва шлюза там, за да влезе в кораба. Военните кодове, които скафандърът ѝ прати на заключената врата, за нейна изненада подействаха. Шлюзът водеше до палубата непосредствено под мостика, която се използваше за складиране на припаси за совалките и за ремонтни дейности. По средата на палубата имаше голяма работилница. В нея стояха капитанът на „Гуаншийн“ и висшият команден състав. Не се виждаха нито охранители, нито оръжия.

Капитанът почука по ухото си — прастарият начин да попита „чувате ли ме?“. Боби направи утвърдителен жест, после включи външните си говорители и отговори:

— Да.

— Ние не сме военни — каза капитанът. — Не можем да се защитаваме срещу бойна техника. Но няма да ви предам кораба, без да знам какви са намеренията ви. Моят старши офицер се намира на горната палуба и е готов да ни взриви, ако не стигнем до споразумение.

Боби му се усмихна, макар че не знаеше дали той я вижда през шлема.

— Вие задържахте незаконно високопоставен член на правителството на ООН. Като представител на нейния охранителен екип, аз дойдох, за да настоявам да я доставите незабавно до избран от нея порт с максималната възможна скорост.

После направи жеста на поясните, който заместваше свиването на рамене.

— Или пък можете да се взривите. Това ми се струва твърде пресилена реакция срещу възстановяването на комуникациите на заместник секретарката.

Капитанът кимна и видимо се отпусна. Каквото и да се случеше оттук нататък, той не бе имал избор. А след като не е имал избор, значи не носеше и отговорност.