Войната на Калибан

— Супа от леща? — попита Холдън, докато Пракс и Еймъс сядаха от двете страни на Алекс.

— Би било чудесно — прие Пракс.

— Аз ще взема само една тубичка хранителна паста — каза Еймъс. — От лещата получавам газове, а за никого няма да е весело, ако при следващото ускоряване спукам някое черво.

Холдън сложи пред Пракс пълна купа, а на Еймъс подаде бяла тубичка с черен пластмасов биберон, след което се настани до Наоми. Не се докоснаха, но връзката между тях бе несъмнена. Пракс се зачуди дали Мей някога е искала той и Никола да се сдобрят. Сега вече това бе невъзможно.

— Добре, Алекс — рече Холдън. — Какво е положението?

— Същото като преди — отговори пилотът. — Шест разрушителя летят към нас с пълна тяга. Още толкова кораба ги следват, а един състезателен скутер се отдалечава от нас от другата страна.

— Я чакай — прекъсна го Пракс. — Отдалечава се от нас ли?

— Засичат нашия курс. Вече са обърнали и набират скорост, за да можем да се скачим.

Пракс затвори очи и си представи векторите.

— Значи почти сме стигнали? — попита той.

— Горе-долу — отвърна Алекс. — Още осемнайсет-двайсет часа.

— Как ще се развият нещата? Земните кораби ще ни настигнат ли?

— Ще ни настигнат и още как — потвърди пилотът, — но не преди да стигнем до онзи скутер. Да речем, около четири дни по-късно.

Пракс загреба от супата. Вкусът ѝ бе също толкова хубав като аромата. С лещата бяха примесени тъмнозелени листа и той разгъна едно с лъжицата, мъчейки се да го разпознае. Спанак, може би. Дръжката не изглеждаше съвсем както трябва, но в края на краищата беше сготвен…

— Сигурни ли сме, че не е капан? — попита Еймъс.

— Не сме — отвърна Холдън. — Но не разбирам какъв би бил смисълът от него.

— Може да ни искат в плен вместо мъртви — предположи Наоми. — Говорим за това да отворим въздушния си шлюз за доста високопоставена особа от земното правителство.

— Значи наистина е тази, за която се представя? — попита Пракс.

— Така изглежда — рече Холдън.

Алекс вдигна ръка.

— Е, ако трябва да избираме дали да говорим с едно дребно бабе от ООН, или шест разрушителя да ни надупчат задниците, мисля, че можем да приготвяме чая и бисквитките, нали?

— Вече е малко късно за промяна в плановете — отбеляза Наоми. — Но се чувствам адски неудобно Земята да ме спасява от Земята.

— Структурите никога не са монолитни — изтъкна Пракс. — Сред самите поясни, марсианци или земляни има повече генетични вариации, отколкото между тези групи. Еволюцията предсказва възникването на разделения в груповите структури и съюзяването с външни членове. Същото се наблюдава и при папратите.