Войната на Калибан

— Нашият приятел Пракс не може да е единственият, който има нужда да наеме кораб като този, нали?

— Ние сме по-бързи и по-гадни от кажи-речи всичко, което може да изкопае един цивилен — кимна Алекс.

— И когато открием Мей, около нас ще се вдигне повече, шум, отколкото бихме могли да се надяваме — допълни Холдън. — Каква по-хубава реклама от това?

— Признай си, капитане — каза Еймъс. — На теб просто ти харесва да си известен.

— Ако това ще ни осигури работа, да.

— Много по-вероятно е да свършим разорени, без въздух и носещи се мъртви в космоса — отбеляза Наоми.

— Това никога не е изключено — призна Холдън. — Но не ви ли се иска ей така, за разнообразие, сами да си бъдете шефове? Ако открием, че не можем да се справяме, винаги можем да продадем кораба за тлъст чувал пари и всеки да поеме по пътя си. Имаме план за измъкване.

— Да — въодушеви се Еймъс. — Мамка му, да. Да го направим. Откъде започваме?

— Ами — каза Холдън, — това е друго ново нещо. Мисля, че трябва да гласуваме. Корабът не е на никого от нас, затова мисля, че отсега нататък трябва да гласуваме по такива важни въпроси.

— Всички, които са съгласни да учредим компания за обща собственост над кораба, да вдигнат ръка — подкани Еймъс.

За радост на Холдън всички вдигнаха ръце. Дори Пракс понечи да го направи, но се усети и я свали.

— Ще наема адвокат на станция Церера, който да подготви документите — каза Холдън. — Но това ни води към един друг въпрос. Една компания може да притежава кораб, но не може да се регистрира като капитан. Трябва да гласуваме, за да видим кой ще носи тази титла.

Еймъс се разсмя.

— Я стига дивотии! Ако някой си мисли, че Холдън не е капитанът, да вдигне ръка.

Никой не помръдна.

— Виждаш ли? — попита Еймъс.

Холдън се опита да заговори, но нещо бе стегнало, гърлото и гърдите му.

— Разбери го — настоя Еймъс. — Просто си ти човекът.

Наоми кимна и му се усмихна, от което сладката болка в гърдите му се усили.

— Аз съм инженер — каза тя. — На този кораб няма програма, която да не съм бърникала или пренаписвала и вероятно вече мога да го разглобя и да го сглобя отново. Но не мога да блъфирам на карти. И никога не бих успяла да смразя с поглед обединените флотилии на вътрешните планети и да им кажа: „Чупката!“.

— Абсолютно — намеси се Алекс. — А аз просто искам да карам тази сладурана. Това е всичко. Ако мога да го правя, съм щастлив.

Холдън понечи да заговори, но за негова изненада и смущение, в мига щом отвори уста, очите му се насълзиха. Спаси го механикът.

— Аз съм просто една омаслена маймуна — каза той. — Само въртя инструментите. И обикновено чакам Наоми да ми каже кога и къде да ги развъртя. Нямам желание да управлявам нещо по-голямо от тази работилница. Ти си по приказките. Виждал съм те да се оправяш с Фред Джонсън, с флотски капитани на ООН, каубои на СВП и дрогирани космически пирати. Ти говориш през задника си по-добре, отколкото повечето хора през устата си, когато са трезви.