Войната на Калибан

„Обърни се към Исус, преди да е станало късно.“

Той не ги отвори. Потърси в новините своето име и това на Мей, и намери седем хиляди активни материала. Името на Никола се споменаваше само в петдесет.

Едно време беше обичал Никола, или си мислеше, че я е обичал. Беше искал да прави секс с нея повече от всичко друго в живота си. Казваше си, че са имали и добри времена. Нощите, които бяха прекарали заедно. Мей беше излязла от тялото на Никола. Трудно можеше да повярва, че нещо толкова ценно и важно за живота му е било също така част от жената, която, изглежда, никога не бе познавал. Дори като баща на детето ѝ не бе познавал жената, която би могла да направи онзи запис.

Той отвори полетата за запис на терминала, насочи камерата към себе си и облиза устни.

— Никола…

Двайсет секунди по-късно затвори полето и изтри записа. Нямаше какво да ѝ каже. „Коя си ти и кой мислиш, че съм аз?“, бе най-доброто, което измисли, а всъщност не се интересуваше от отговора на нито един от тези въпроси.

Върна се към съобщенията и ги филтрира по имена на хора, които му бяха помагали в разследването. Нямаше нищо ново от предишния път.

— Здрасти, докторе — каза Еймъс, влизайки тежко в малката стая.

— Съжалявам — смънка Пракс и остави терминала в държача до противоускорителното кресло. — Просто при това последно ускорение…

Посочи към коляното си. То бе подуто, но не чак толкова, колкото очакваше. Беше си мислил, че ще е два пъти по-голямо от нормалното, само че противовъзпалителните, инжектирани във вените му, си вършеха работата. Еймъс кимна, опря ръка в гърдите на Пракс и го бутна да легне обратно в гела.

— И аз имам един пръст на крака, който понякога изскача — рече Еймъс. — Съвсем мъничка става, но ако я сложиш под неправилен ъгъл при силна тяга, боли адски. Опитай се да не се напрягаш, докторе.

Еймъс сгъна коляното два пъти, като го опипваше, за да усети как стърже.

— Не е толкова зле. Изпъни крака. Ха така.

Еймъс стисна с една ръка глезена му, а с другата се хвана за рамката на креслото и задърпа бавно и неумолимо. В коляното на Пракс избухна болка, после той усети дълбоко, мляскащо прещракване и гадното чувство от сухожилия, триещи се в кост.

— Готово — обяви Еймъс. — Като пуснем пак тягата, постарай се да си държиш крака в правилно положение. Ако го разтегнеш пак, ще ти изхвръкне капачката, ясно?

— Ясно — кимна Пракс и понечи да се надигне.

— Страшно съжалявам, че повдигам този въпрос, докторе — каза Еймъс, като опря ръка в гърдите му и го бутна обратно. — Искам да кажа, имаш скапан ден и така нататък. Но знаеш как е.

Пракс се намръщи. Струваше му се, че всеки мускул на лицето го боли.

— Какво има?

— Всички тия измислици, дето разправят за теб и детето… Измислици са, нали?

— Разбира се — потвърди Пракс.