Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

Старецът наведе глава.

— Там няма нищо, господарю.

Фенгболд се втренчи в него. Червенина заля лицето му и той се надигна, после седна отново и запука с пръсти.

— Хм. Ти май си забравил какво ти казах.

— Каква е тая работа? — попита Леждрака ядосано.

Херцогът не му обърна внимание, а извика:

— Исак! Доведи пазача.

Когато треперещият войник влезе, Фенгболд го привика с пръст и му прошепна нещо. Войникът пак излезе от палатката.

— Да опитаме пак — каза Фенгболд на кмета. — Какво откри?

Хелфгрим, изглежда, не можеше да погледне в очите. Червеникавото слабо лице на стареца бе унило.

— Нищо полезно, господарю — каза най-после той.

Фенгболд очевидно бе овладял гнева си, защото само напрегнато се усмихна. След малко влезе пазачът, придружен от още двама гвардейци. Водеха две жени, и двете на средна възраст, с вече прошарени коси, и двете мърляви и облечени в износени наметала. Уплахата им се смени с изумление, щом видяха стареца, сгърчен пред Фенгболд.

— Татко! — извика едната.

— О, милостиви Усирис! — изстена другата и направи знака на Дървото.

Фенгболд хладнокръвно наблюдаваше сцената.

— Ти май си забравил кой държи дръжката на камшика, Хелфгрим. Хайде да опитаме отново. Ако ме излъжеш, ще трябва да причиня на дъщерите ти болка, колкото и да смущава това ейдонитската ми съвест. И все пак повече ще страда твоята съвест, защото грешката ще е твоя. — Той се ухили самодоволно. — Говори.

Старецът погледна дъщерите си, ужаса, изписан на лицата им.

— Прости ми, Боже! — промълви той. — Прости ми за предателството!

— Не прави това, татко! — извика едната жена. Другата хълцаше безпомощно, скрила лице в ръкава си.

— Не мога да постъпя другояче. — Хелфгрим се обърна към херцога. — Да — каза той с разтреперан глас. — Има друг път към планината, познат само на малцина от хората там. Това е друг стар ситски път. Джосуа постави пазачи на него, но само символични, защото началото му е скрито от шубрак. Показа ми го, когато планирахме отбраната.

— Символични сили, а? — ухили се Фенгболд и изгледа Леждрака ликуващо. — Колко може да побере този път на ширина?

Гласът на Хелфгрим беше толкова тих, че едва се чуваше.

— Дузина могат да вървят в редица, ако първите няколко лакти къпини се изсекат.

Наемният капитан, който досега слушаше мълчаливо, пристъпи напред. Беше ядосан и белезите на свъсеното му лице потъмняха.

— Прекалено си доверчив — изръмжа той на Фенгболд. — Откъде знаеш, че това не е капан? Откъде знаеш, че Джосуа няма да ни чака с цялата си армия?

Фенгболд остана равнодушен.

— Вие, хората от пасищата, сте прекалено глуповати, Леждрака — не съм ли ти го казвал и по-рано? Утре армията на Джосуа ще е заета с опити да отбие фронталната ни атака — прекалено заета, за да пилее други войници освен символичните си сили — когато ще направим изненадващото си посещение по другия път, за който каза Хелфгрим. Ще си вземем достатъчно голяма група. И просто за да се осигурим, че няма да има предателства, ще вземем и кмета.