Среднощният диамант [bg]

— Лейди Авиел — каза хладно Том. — Мислех, че сте се оттеглили.

Профучах през „Танцуващият бик“ и стоварих върху масата монетата, която ми беше дал.

— Възползвам се от правото си да поискам втора услуга. Веднага.

Другите мъже, насядали около него, замлъкнаха с широко разтворени очи, когато чуха тона ми. Бях тичала по целия път от Уистерия Холоу и се надявах изтощението ми да не си личи, когато отправих кръвнишки поглед на Том.

— Бях забравил, че е у теб — отбеляза той. — Като се върна мислено назад сега, не съм сигурен, че наистина си я заслужи в онова дребно спречкване по време на Празника на цветята. Мисля, че просто съм бил увлечен от възбудата на момента.

— Не си играй игрички с нея. — През две места от него Илайджа се изправи на крака. — Какво ти трябва? Аз ще ти помогна.

— Със сигурност няма да го сториш — процеди Том. — Сядай си на мястото и довърши задачите за утре. Аз ще се оправя с това.

За няколко секунди двамата сключиха погледи в мълчаливо предизвикателство, което накара другите да се размърдат смутено. Спомних си колко разстроен беше Илайджа от действията на Том в нощта на бурята, но бях предполагала, че всичко се е уталожило. Илайджа беше един от отдавнашните последователи на Том. Когато Илайджа най-накрая се върна на стола си, изражението му остана бдително и предпазливо.

Том остави между нас за миг да се проточи напрегнато мълчание, а после се изправи.

— Да поговорим насаме, милейди.

— Можем да го направим отвън — казах му, докато се отдалечавахме от масата. Кимнах към вратата. — Трябва ми само кон.

— Само толкова ли? Пак ме молиш за скучна услуга. Само си пропилях монетата за теб. Ела с мен тогава.

Изведе ме до конюшните на кръчмата и останах доволна, когато видях там любимата си кобила.

— Да я задържиш ли молиш? — попита той. Започнах да я оседлавам.

— Само да я заема.

— Каква досада.

— Не ми трябва задълго. Отивам само до Крофърд и обратно.

Том наклони замислено глава:

— Не си тръгнала случайно да преследваш онази лейди Уитмор, дето всички приказват за нея, нали?

За миг спрях работата си:

— Защо би казал това?

— Защото за втори път чувам да споменават това градче тази вечер и не мога да сметна, че е съвпадение. Има един мъж, който идва често в Бика — мъж с лоша репутация, не като нас, останалите, който дотича не много отдавна и подбра няколко от дружките си. Каза, че бил видял лейди Уитмор да язди на север по главния път към границата. Знаеш, че има награда за залавянето й, нали? Предложена от семейството й?

Наистина знаех това. Именно по тази причина Аделейд бе положила толкова старания да скрие истинската си самоличност. Ако вече яздеше на север, значи се беше движила безпрепятствено. Картината сигурно беше в нея, но това беше без значение, ако я преследваха разбойници. Заработих по-бързо.