Диамантен меч, дървен меч [bg]

- Към мен! - кресна джуджето. - Това ще ги задържи... За малко! Кан-Торог и Тави не чакаха втора покана.

Цялата зала със славните барелефи гъмжеше от отвратителната сган. Мокро щракаха челюсти, пълни с остри зъби, като фосфор горяха зли очи, капеше слуз, която разяждаше твърдия гранит, ала нито една твар не дръзна да прекрачи образувалия се от размаха на Сидри полукръг. Границата бе незрима. Тави неволно се притисна към твърдото като канара рамо на джуджето, смаяна от магията, която Сидри бе използвал.

Смайването рухна пред страха. Насреща им се издигна стена от муцуни, нокти, гърбове, лапи и голи опашки, която започна да ги притиска в ъгъла. На Тави й дойде в повече. Тя закрещя. Не издържа. Цялата придобита през тежкото обучение мъдрост, всичките й познания, постигнати с упорит, каторжен труд в школата, криеща се от жестоките забрани на Дъгата, цялата магия, с която девойката се гордееше - всичко това бе нищо пред тварите, невиждани на белия свят.

- Тави! - изрева страшно Кан-Торог. - Всичко е наред! Просто стоманата е безсилна. Ела на себе си. Тави! Опомни се! Твой ред е!

Младата вълшебница с мъка събра остатъците от воля и мъжество в юмрук. Никак не бе лесно - усещаше устремени върху себе си стотици неживи, просмукани с гнилоч и тление погледи, макар че в залата надали имаше повече от няколко десетки плъховидни чудовища. От зиналите им уста лъхаше лютива смрад, която предизвикваше потоци от сълзи и диво дращене в гърлото.

-Довърши ги. Тави! - подхвана Сидри глухо. - Каменният престол ми връчи този прашец за употреба в краен случай... Не знам нататък какво ще е. Може и да е още по-лошо, а прашецът се използва само веднъж...

- Калпав магьосник го е приготвил - прошепна девойката, отърсвайки се от вцепенението. Освежителен гняв кипваше кръвта й.

..Нима не съм истински боен маг?! Какво като е първият ми поход? Чудо голямо. Трябва да се справя! Заклинанията се делят на типове, класове, видове. Стихийни, Възкресяващи, Сътворяващи... Десетки, стотици. Силата се свива в тънка невидима игла, студена като междузвезден мрак. Силата се нуждае от форма - трескаво размишляваше тя. - Магът трябва да избере онази форма, която ще се окаже най-подходяща срещу изскочилите от Великия мрак създания."

А плъховете бавно и предпазливо напираха. Бяха се приближили С цяла стъпка.

-Тави, заклинанието ми отслабва! - изръмжа Сидри.

- Май наистина ще умрем, сражавайки се, и костите ни ще се смесят, Сидри - подхвърли Волният. Стискаше в ръцете си два дълги кинжала.

- Не бързам да мра! - отвърна през зъби джуджето. - Хич не съм се засилил, нито се глася да ходя при предните. И завещание не съм си писал. Бррр... ама че гадини! Откъде се пръкнахте, уроди такива...