Републиката на крадците [bg]

— Богове, ще ми се да имахме повече пари — изпъшка Локи. — Уреждането на светски срещи с жалки огризки няма да е лесно.

— Изкушаваш се да преразгледаш плана си за въздържане от кражби?

— Да — призна си Локи. — Но няма да го направя.

— Стига и това, че се изкушаваш — усмихна се тя.

— Честността не подхожда на никого от нас — каза Локи.

— Зная. Не е ли странно? Не спирам да се питам как хората издържат да живеят по този начин.

Онова, което Салвард бе нарекъл „ров“ около кулата от тъмен на цвят камък, по-скоро представляваше зейнала яма с ръбести краища, дълбока поне трийсет стъпки, в която отходните канали насочваха потоци сива вода. Можеше да се премине единствено по покрит, издигнат нависоко мост с добре осветена стражница в началото. С приближаването на Локи и Сабета четирима стражи се наредиха на разстояние един от друг пред входа.

Локи веднага схвана колко важно е онова, което тези стражи не носеха: палки, тояги. А тези оръжия може да се използват непретенциозно, стига да го пожелае онзи, който ги размахва. Стражите носеха само мечове, които имат по-целенасочена употреба.

— Не мърдайте! — каза жена почти на средна възраст, с белези по врата и загрубяло от вятъра лице. Тежката служба си личеше по вида на всички стражи. Кулата на плача не беше шега работа, разбра Локи; опитът да бъде подкупен или подлъган някой от тия ветерани, беше равен на самоубийство. — Каква работа имате тук?

— Добър вечер — каза Сабета и мигновено зае поза, изразяваща увереност, но не и високомерие. Локи и друг път беше виждал това. — Дошли сме да говорим с Джасмер Монкрейн.

— Монкрейн дълго време няма да приема гости — каза жената страж. — Какво имат да му кажат едни каморци?

— Ние участваме в трупата „Монкрейн“ и се налага да направим някои делови уточнения, след като сега той не е на разположение. Според нашия адвокат ни се полага една аудиенция преди процеса.

Богове, колкото до Локи, за него да наблюдава как Сабета се справя с различни хора, беше не по-малко хубаво от това някой да гледа момиче, което си сваля дрехите някъде по света. Само как избираше думите — „полага ни се“, а не нещо по-безлично, като „разрешава ни се“ например. А конкретното споменаване на една аудиенция — сигнал за стражата, че правилата са били проверени — щеше да бъде отбелязано. Сабета беше обявила всичките им искания, докато демонстрираше твърда подкрепа на представата, че двамата с Локи са в пълен унисон със силата на закона и с тези стражи, които му служат.

Излезе, че жената с удоволствие ще ги пусне вътре. Не, разбира се, без срамното обискиране на цялото тяло, оставяне на отпечатъците им върху пергамент, преглед на кесиите им и четирийсетминутно чакане. Но според Локи всичко беше за добро. Само осъдените стигат лесно до затвора.