Детето на нощта [bg]

Но лека-полека всичко се заплете. Глупакът Горстан не ус­пя да отплава с кораб от Арлън. Битката там завърши с разг­ром и се случи най-лошото - Гарваните откраднаха кораба. И не се задоволиха само да преследват Черните криле, ами отмък­наха Ериан изпод носа на онзи идиот Селик.

И това нямаше да е чак толкова страшно, защото с този нов лъч в небето, по-ярък от всеки фар, само слепец би пропуснал целта. Естествено, промъкването в прочутите с коварството си протоци нямаше да е лесно, но на корабите имаха достатъчно гребни и едномачтови лодки.

Но ето че Гарваните повикаха на помощ любимите си зверо­ве и нанесоха тежки щети на флота. Все пак драконите не се оказаха непобедими, каквито си ги представяше досега Вулдарок. Очевидно вече не можеха да бълват огън и телата им бяха уязвими за заклинания. От маговете просто се искаше да уда­рят заедно и съгласувано.

Сега той стоеше и чакаше с още тридесет магистри от своя­та Школа. За щастие нищо не попречи на подготовката им - техният кораб не бе нападнат, макар че по неволя плаваше встрани от желаната посока. Мигът на разплата щеше да нас­тъпи. Вулдарок нареди и на маговете по другите кораби наб­лизо да са готови.

Господарят на Кулата в Дордовер наблюдаваше как дракони­те изтърбушват един от корабите, видя падането на мачтите, из­чезването на рулевата палуба в облак от трески и разпарчетосва- нето на руля от зъбите, лапите и опашката на третия звяр.

Твърде неравна битка - всеки от драконите беше с размери­те на кораба. Те просто чупеха морския съд като играчка. До­вършеха ли го, щяха да си изберат следващия. Но Вулдарок нямаше да им позволи.

Посочи разпенената вода при кърмата на разрушения кораб.

   - Онзи там е ранен най-тежко - каза на маговете зад него. - По моя заповед...

Драконът къртеше и трошеше, подмяташе с лекота целия корпус. Рулят се отчупи с трясък и водата се успокои малко. Звярът се бе гмурнал.

- Чакайте! - отсече Вулдарок.

Взираше се в обрамчените с бяло вълни, надигнати от буря­та. Ето ги браздите по повърхността, които се отдалечаваха.

- Чакайте...

Дракон изскочи от морето на четирийсетина разкрача от тях, крилете изтласкваха туловището нагоре и коремът му за ня­колко скъпоценни мига се превърна в чудесна мишена.

- Целете се по-нависоко. Сега!

Вулдарок замахна рязко надолу, макар че никой не се ог­леждаше за дадения знак. Леденият вятър, сътворен от триде­сет магове, разкъса въздуха.

Драконът се издигаше бързо, но не им се изплъзна. Закли­нанието го порази в долната част на корема и по цялата опаш­ка. Пронизителен вой се изтръгна от устата му и заглуши рева на вятъра и тътена на вълните.

Все още успяваше да набира височина, но опашката вече бе­ше безполезна за уравновесяване на полета, а Леденият вятър продължаваше да разяжда плътта му. Крилете се движеха по- бавно. Обърна глава към убийците си, дългата шия се изви и тя­лото се превъртя. Очите проблеснаха и звярът пак нададе вопъл, на който другите отговориха. След миг се стовари във водата.