![Нови римски разкази [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/1/novi-rimski-razkazi-bg-download.jpg)
Нови римски разкази [bg]
- Автор: Моравиа Альберто
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- Переводчик: Велимира Костова-Върлакова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Нови римски разкази [bg]». Краткое содержание книги:
Отдавна търсения случай да прекъсна тези наши горчиви отношения ми го даде тя. Един ден, когато къщата бе пълна с гамени и безделници, а аз си седях в един ъгъл, като се тормозех и страдах, Ли обяви намерението си да направи голям купон в апартамента, канейки всички присъстващи и онези, които искат да дойдат.
- Празник на артисти - добави тя самодоволно.
Не казах нищо, но усетих, че този празник, не знам защо, е последната капка в препълнената чаша. После Ли стана и отиде в спалнята, аз я настигнах. Тя започна да рови в едно от многобройните чекмеджета, винаги отворени, с увиснали навън дрехи. Затворих вратата и я хванах за ръката:
- Ли, на този купон няма да дойда... даже, като се замисля, по-добре да не се виждаме повече.
Погледна ме смаяна:
- Но защо? Празник на артисти, ще украсим апартамента, ще пием вино, ще бъдем весели, защо?
- Защото аз и онези момчета, които каниш вкъщи, не се разбираме.
- А защо не се разбирате?
- Защото - отвърнах ядосано, - аз съм почтен човек, а онези са куп престъпници.
Тя се изсмя шантаво, по детски:
- Уу, колко е лош. А защо, вместо това не останеш и не се опиташ да бъдеш приятел с тях?
- Защото не е възможно.
Тя, почти ядосана:
- Но какво ви става на всички да се мразите по този начин? И другите само се карат. Защо не сте приятели? Аз искам всички да сте приятели.
Този път дори не и отговорих; запътих се към антрето. В коридора тя ме хвана за ръката и като ме гледаше странно, ми каза неочаквано:
- Почакай за момент.
Почти повярвах, не знам, че иска да ме целуне за сбогом. Всъщност ме заведе в банята. На стената, над ваната, висеше моят портрет с въглен. Извади от джоба си молив, пипна портрета оттук-оттам, като ме гледаше постоянно. После ме избута навън:
- Добре, е, добре. Сега може и да си отидеш.
Не я видях повече. И понеже вече беше лято, в първите дни на август затворих магазина и отидох на село, в Паломбара Сабина, при родителите на Матилде. Останах там два месеца, продължих престоя възможно най-много, донякъде за да забравя Ли, а най-вече за да се помиря с Матилде. В края на септември се върнах в Рим и първият познат, когото срещнах на Корсо Виторио, беше именно Мавъра.
Поздравих:
- Здравей, Мавър... ее?
Той разбра без думи:
- Как, не знаеш ли? Веднага след купона тя замина.
- Замина?
- Ами - той се поколеба малко, - купонът не мина съвсем успешно. Знаеш, тя даваше надежда по
малко на всички. Някои се разгорещиха от виното, станаха едни разправии, заваляха юмруци и псувни. Тя се уплаши, стресна се да не би да се наложи да избира. На другия ден си стегна куфарите и замина, факт.
Спомних си, че ми дължи наем за четири месеца:
- Заминала си е, без да ми плати.
- Да беше само туй - изплъзна му се от устата.
- Какво означава това?
А той:
- Абе, тя е луда, върви горе и ще си дадеш сметка. Сбогом, Алфредо.
Неспокоен, изтичах на Виа дей Коронари, изкачих стълбите по четири наведнъж, отворих и влязох. С влизането ме обзе усещането, че нещо е променено. Не говоря за безпорядъка, защото тук всичко беше постоянно с краката нагоре. Обстановката беше останала от вечерта на празника - съборените столове, чаши и бутилки по масата, остатъци в чиниите, разхвърляни прибори. По стените висяха гирлянди от цветна хартия, а от гредите - венециански лампиончета. Подът беше засипан с отломки - знак, че разправиите, за които спомена Мавъра, са се състояли наистина. Ала впечатлението ми за промяна идваше от странно усещане: подът сякаш бе станал по-нисък. Огледах по-внимателно и видях, че не подът се е снишил, а мебелите. Краката на креслата, на масата, на табуретките, дори на бюфета бяха отрязани с трион. Изтичах в спалнята: тук също всички крака бяха отрязани. Отидох в гостната: нямаше крака. Накратко, всички стаи бяха станали джуджета. После някой ми обясни, че Ли провела операцията, за да придаде артистичен вид на празника, но за момента повярвах наистина, че е полудяла. Върнах се в столовата и погледът ми неволно падна върху едно отворено чекмедже на бюфета: беше пълно до ръба с тъмна течност, в която плуваха фасове. Открих, че Ли, в бързината на заминаването, бе изпразнила всички бутилки с неизпит алкохол, неясно дали за да остави знак, или по-скоро от мързел.