Нови римски разкази [bg]

С Плачидо, собственика на гаража, бяхме приятели, да не кажа почти братя. На двайсет години си приличахме много: и двамата слаби и буйни, с блестящи очи, кичур коса върху челото, страстни спортисти, яки пиячи. Аз останах почти същият; но Плачидо се промени. С всяка година все по-подреден и успокоен, накрая се стигна дотам не просто да се казва Плачидо39, но наистина да е такъв - да не го познае човек! Парите го промениха: и спечелените от гаража, и натрупаните от посредничество и покупко-продажба на коли. Промени си и характера, но аз така и не разбрах, защото промените във външността се виждат с просто око, а онези в морала не се забелязват, ако няма доказателства. Затова продължавах да го смятам за моя най-добър приятел. И той наистина беше такъв, защото от него исках само да ми прави компания, а това не струва нищо, докато той, както се уверих по-късно, придаваше значение само на нещата, които имат стойност и носят доход.

Плачидо беше хвърлил око на моя строителен участък и един ден ми направи предложение: аз да апортирам терена, той да издигне строежа и да създадем още един гараж, голям колкото неговия; после ще го експлоатираме заедно. С една дума, да направим дружество, а ако дружеството не върви, Плачидо предвиждаше да ликвидира моята част, като ми плати съответно. Намирах се в труден момент - не че не ми вървеше търговията, но ми предстоеше да се оженя, а като се оженех, щях да се нуждая от разширение. Женех се в района, за дъщерята на Де Сантис, гостилничаря на ферибота, Консолина. И тя като Плачидо ми беше приятелка от детството; тримата заедно играехме на криеница сред храсталаците по брега на Тибър. Консолина беше онова, което се нарича хубаво момиче: е, малко нисичка, но здрава, стегната и добре сложена, с дребно кръгло лице, силна шия и черна плитка около главата. Беше готвачка при баща си и имаше, както се казва, златни ръце. Влюбих се в нея през едно лято, докато седях с приятели под навеса в градината на гостилницата; от време на време се накланях назад върху стола и тогава виждах Консолина в кухнята: права пред котлоните, с дълга до земята огромна престилка, завързана на талията, тя държеше със силната си гола ръка тигана с пърженото месо над огъня или скарата с пиле а ла Дявола.

Трябва да спомена, че Консолина забеляза моите погледи, защото и тя започна да ме гледа, често пърженото месо и пилето изгаряха, а баща и крещеше сред облаци дим, който обгръщаше и двамата. Накратко, сгодихме се, но баща и не гледаше с добро око на женитбата. За него Консолина беше капитал и той знаеше, че ще бъде трудно да намери друга толкова добра готвачка; освен това беше много привързан към нея, защото бе единствена дъщеря.